Сватбата трябваше да бъде най-щастливият ден в живота на Димитър и Радостина. Лъскав ресторант в центъра на София, официални гости, украса за хиляди лева. Но зад красивата фасада се криеше огорчение, което избухна точно в разгара на празника.
Сцена 1: Отровата под усмивките
Зад централната маса Радостина сияеше в разкошната си рокля на известен български дизайнер. Щом фотографът се обърна, тя приведe глава към Димитър и прошепна със студен глас:
**Виж я само. Тази евтина рокличка разваля всички мои снимки. Кажи на фотографа да я изреже, или нека седне най-отзад.**
Сцена 2: Майката
Погледът на Димитър проследи нейното очертание. Точно в средата на залата седеше майка му леля Лиляна. Скромна одежда, ръце груби от труд, които леко потрепваха върху бялата покривка. Изглеждаше непохватна в този лукс, но в очите ѝ грееше тиха гордост за сина й.
Сцена 3: Истината
Сърцето на Димитър се сви. Погледна сака си, безупречно изгладен и добре скроен, после ръцете на майка си празни, без никакви бижута.
**Майка ми продаде единственото си златно пръстенче, за да ми купи този костюм…,** едва чуто промълви той.
Сцена 4: Студенина
Радостина само повдигна вежди и презрително въздъхна:
**И какво от това? Това не значи, че може да ми разваля красотата на снимките. Оправи това, веднага!**
Сцена 5: Решението
Нещо в Димитър се пречупи точно тогава. Бавно отмести ръката си от нея, взе скъпата бутониера от ревера и я остави на масата пред Радостина с твърдост в погледа.
**Оправям нещата,** отвърна хладно.
Сцена 6: Неочакваният край
Димитър стана и тръгна през залата. Всички стихнаха. Радостина замръзна с отворена уста, убедена, че ще направи ред.
Но вместо това, Димитър коленичи пред майка си и целуна ръцете ѝ.
Мамо, прости ми, каза той ясно, така че всички да го чуят. Да вървим оттук. Нямаш място сред хора, които не ценят любовта ти.
Помогна ѝ да стане, хвана я под ръка и се насочиха към изхода.
Димитре! Къде тръгваш?! Върни се! извика Радостина, лицето ѝ се сгърчи от яд и срам.
Димитър се обърна към нея на прага на залата:
**Знаеш ли, Радостина, права си естетиката има значение. И в живота ми няма място за такава грозна душа, като твоята. Сватба няма да има.**
Той си тръгна, а зад гърба му остана съвършената сватба и невестата сама, заобиколена от златисти украси. Тази вечер изгуби жена, но опази най-ценното достойнството и любовта към майка си.
