Вярвате ли в съдбата? Понякога едно случайно дребно нещо е достатъчно, за да срине тухла по тухла стената от лъжи, градила се с години. Тази история се случи в най-обикновения градински парк в Пловдив, но краят ѝ ще ви накара да ахнете, като видите сметката си след заведение.
**Сцена 1: Откритието**
Топъл следобед, слънцето гали пейките, а едно хлапе на седем, с леко оръфана раница с героите от “Ну, погоди!”, разглежда ожулен кожен портфейл, който е изровил из тревата. Отваря отделението за лични документи и… От едно прозрачно прозорче го гледа жена с усмивка, толкова позната, че и самото слънце би се смутило.
**Сцена 2: Собственикът**
Към пейката пристига притеснен мъж в скъп костюм, но му личи, че е пробягал минимум три обиколки около Бунарджика. Очите му светват като на дете пред баничарницата.
**Много ти благодаря, хлапе! За мен това значи повече, отколкото една награда от лотарията**, казва той, посягайки към портфейла.
**Сцена 3: Неочакваният въпрос**
Момчето обаче не бърза да го върне. Сграбчва портфейла до гърдите си, гледа мъжа право в очите и тихичко пита:
**Защо пазите снимка на майка ми?**
**Сцена 4: Шокът**
Мъжът се сгъва на колене пред момчето, сякаш някой му е срязал батериите. Лицето му става бяло като крема за наполеонки. Прошепва едва чуто:
**Това е невъзможно… Това е жена ми. Тя изчезна преди седем години.**
**Сцена 5: Сблъсъкът на истини**
Момчето измъква от джоба на якето си същата снимка, само малко по-смачкана, сякаш цялата му съдба е свита на топка вътре.
**Тя ме чака на детската площадка до люлките**, казва и сочи към веселата глъчка.
Мъжът зяпва и бавно обръща глава към площадката…
Финалът:
Андрей така се казваше мъжът стана на крака, които трепереха като след зима на село. В далечината, върху пейката до пързалката, седеше жена с нежно бежово палто. Щом се приближиха, тя вдигна глава от книгата. Очите им се срещнаха. Книгата тупна в пясъка.
**Гергана?..** едва издума Андрей.
Тя не избяга. Само скри лицето си в ръце и се разплака. По-късно се разбра: преди седем години Гергана е претърпяла страшна катастрофа в Бургас. Излязла от болницата без никакъв спомен даже за това, че е бременна. Носела ново име, разчитала изцяло на нови приятели, отглеждала сина си сама, убедена, че е започнала от нулата още в болничната стая.
Портфейлът, изпуснат от Андрей днес, бил неговата реликва, последна връзка с изчезналата му жена. Съдбата ги среща именно този следобед, именно в този парк. Оказа се, че едно портмоне може да върне не само изгубени пари, а баща на син и стара любов на съпруг. Всичко това само срещу няколко стотинки детско безгрижие и капчица надежда!
