Едно лято, преди много години, отидох в санаториум край Велинград на лечебен глад да разтоваря тялото си след тежка зима. В един топъл ден полегнах на шезлонга навън да хвана малко слънце. До мен се бе излегнала момиче, толкова красиво, сякаш излязло от списание. Заприказвахме се за целите на нашето гладуване.
На мен ми трябват да сваля 400 грама, сподели тя. Засмях се, мислейки, че се шегува. Но не, тя съвсем сериозно каза:
Живея така цяла година. Дебела съм. Момчето ми каза, че ще ме изостави, ако не отслабна… Я виж и събра с пръсти малко кожа от корема си. Срам ме е да седна
Дни наред мислех за това момиче и за себе си. Нарекох я с умилителна ирония Лиляна 400 грама.
Според разбиранията на нейния приятел, изглежда, хора като мен трябва да ги хвърлят от скалата за да останат само слабите и стройните в нашата идеална, българска Спарта. За останалите няма място.
На скоро попаднах в голяма компания по случай юбилей в известен ресторант в центъра на Пловдив. До камината, на кресло, седеше една изискано облечена жена. Обута в лъскави чорапи, едно токче едва се държеше на пръсти, а тя пиеше вода от винена чаша, привличайки всички мъжки погледи в салона.
Дойде нейният съпруг. Поздрави всички господа с ръкостискане, но на нея, през зъби и с хладен поглед, нахвърли: Скрий си бедрата! Показваш ги напразно
Жената се изправи, изчерви се, помоли официанта за одеялце, макар да седеше до камината, и прекара остатъка от вечерта свита като врабче на клон.
Бях решила веднъж да се заровя в биографиите на големите наши класици търсех тайната на успеха им в ежедневните им навици. Бързо се отказах трудно е да съчетаеш жив човек с човешки слабости и гениалността на творбите му.
Престанах да чета такива истории, когато стигнах до житейските страници на Иван Вазов. Обожавам Под игото, но не можех да преглътна някои детайли от биографията му. След петото си дете (момиченце Мария), жена му, Станка, се разболяла тежко. Докторите й забранили да ражда повече. А Вазов, уж на шега, казал: Ами като не може да ражда, за какво ми е?. Така Станка родила общо 13 деца…
Гледам сега Instagram все едни кукли по диети и тренировки, чертаят се тела на калъп. Всеки ден фитнес, солариум, обвивания, SPA. Работата им е да бъдат красиви и индустрията печели от това.
Имам уважение към всякакъв труд, но не мога да не забележа пак сме объркали всичко. Момичетата се стараят да са красиви, за да ги обичат. Да ги изберат мъжете. Казали са им: красотата е такава слабо тяло, извити вежди, напомпани устни, дупе като праскова и те кимат и се стараят.
А пък момчетата, струва ми се, се объркват повече, като трябва да избират между еднакви кукли.
Веднъж бях на пазара за градинарски стоки с моя съпруг. Той разглеждаше разсад, а аз се шляех сред щандовете със саксии и фигурки фенери, зайчета, таралежи. До гномовете с ярки шапки двама мъже избираха най-красивия гном. Единият ги повдигаше, измерваше ги от всички страни, а другият му подхвърли през смях:
Хайде, решавай! Вчера избираше жени със същия мерак
Разсмях се от сърце.
Момичета мили, Лиляна 400 грама, Светла Скрий бедрата, Станка 13 деца как така сте се научили да не се обичате и да не цените себе си? Как приемате отношението към вас като към стока с дефект за обич? Кой е казал, че външният вид е условие за щастие?
Знам куп примери, че външността няма много общо с любовта. Моя приятелка срещна бъдещия си мъж в болница, нефрологично отделение. Тя беше по халат, бледа като хартия, с торба за урина под нощницата, а той се влюби безвъзвратно.
Погледнете Фрида Кало, виждали сте я с гъстата вежда над очите? А колко мъже са коленичили пред нея!
Преди години извадиха моя мъдрец неуспешно. Разкъсаха ми устата, бузата ми се наду като питка, кръв пръскаше по хавлията. Лежах вкъщи, отпаднала, проливайки сълзи над огледалото разпухнала, с млечен мустак от киселото мляко, което мъжът ми грижливо ми даваше. А той ме гледаше в очите и каза:
Най-красива си ти! И сега, и винаги! Ще се омъжиш ли за мен?
После, когато оздравях, имаше вечеря в ресторант, пръстен, коленичил жених, аплодисменти и цветя Но и до днес пазя трепет от онова първо, истинско предложение, когато и аз самата си повярвах красотата не е във външността, а любовта не търси съвършенство. Нашите несъвършенства ни правят единствени и нас за тях обичат!
Да и всъщност, съвършенството не съществува. Всяка жена има своето.
Реших преди време да си сложа брекети зъбите ми си кривеят малко. Мъжът ми ме подкрепи:
Обожавам усмивката ти, не разбирам защо ще се мъчиш. Направи го, ако го искаш ти. Аз не бих променил нищо.
След раждането на първия ни син тежах 118 килограма, но съпругът ми ме засипваше с комплименти и обезсмисли диетите. Отслабнах, когато сама пожелах.
Наскоро разглеждахме стари снимки аз, разлята на дивана с бебето. Питам:
Защо не си ми казал да отслабна, аз съм дебеличка
Апетитна си! Когато искаш, отслабвай! Аз те харесвам каквато си.
Преди пет лета, когато псориазис ми разцъфна по тялото като пролетни петна и отказах да се покажа на плажа, той само вдигна рамене:
Какво има? И тогава разбрах той наистина не вижда проблема. За него съм красива, не ме оценява по петната.
Не ви хваля мъжа си, а ви говоря за отношенията. Ако мъжът иска да сте по неговата мярка това не е любов, това е власт.
Вие сте красавици, сочни ябълки! Ако той вижда само червейчетата значи не желае ябълка, а контрол.
Може да вървите след него от страх да не го изгубите. Но замислете се какво губите? Тиранин, който ви сравнява със саксийка в градината?
Всеки мъж иска да води. Но уважението трябва да се печели, а вашето доверие да бъде избор. Да изберете кого да последвате, защото той ви обича с всичките ви особености.
И правото да ви води трябва да се заслужаваТака че, мили момичета, ядете сладолед без угризения, смейте се високо, носете си луничките, бръчиците, плътта по бедрата. И нека ви обичат заради това, което сте не въпреки, а точно заради всичките ви малки и големи различия. Светът е достатъчно пъстър, за да има място за всяка красавица със стройна талия или без, със свежа кожа или с бунтовни петна, със силен дух или нежна душа. Вие сте своето най-висше творение и във вашата любов към себе си започва истинската любов.
И ако някой поиска да ви измери, да ви крие или да ви сравнява с градински гном просто му се усмихнете и си тръгнете с вятъра. Там, отвъд стандартите, ви чака вашият човек онзи, който ще открие в очите ви цяла вселена. А накрая ще разберете, че най-важната победа е не да се харесате на някого, а да заобичате собствената си неповторимост. Именно това е щастието да си позволиш да бъдеш истинска, докрай.
