Мартин се прибра вкъщи и пред очите му се откри сцена, която го разтърси до основи съпругата му липсваше. Отсъствието на жена му и на едногодишния им син го изпълни с тревога и изумление. Решен да разбере какво се случва, Мартин се отправи към апартамента на съседа. Когато наближи, съседът излезе на площадката, носейки в прегръдките си малкия Алекс синът на Мартин.
Оказа се, че Елисавета, съпругата му, беше оставила сина им на грижите на съседа, докато тя урежда спешен въпрос. Въпреки че Мартин има опит с гледането на деца, не можеше да си обясни каква причина би могла да я накара така внезапно да го изостави. Благодарен за грижата, той откри, че тя му бе оставила нещо сготвено в микровълновата топъл пирог с сирене.
Минутите се превърнаха в часове половин час, един, два, пет тревожността на Мартин нарастваше с всяка секунда. Звънеше отново и отново на Елисавета, но тя не отговаряше на нито един от обажданията му. Времето се влачеше, а страховете го превземаха все повече. Когато най-сетне успя да приспи Алекс, той остана като прикован, чакайки отговор от жена си.
И тогава, най-после, телефонът иззвъня. С разтуптенo сърце Мартин грабна слушалката и наводни Елисавета с въпроси къде е, какво прави, защо го е оставила сам с детето? Но вместо обяснения, тя избягваше разговора и спокойно му каза, че няма никакво намерение да се върне у дома и е решила да остави Алекс в негови ръце завинаги.
Потънал в шок и мъка, Мартин не можеше да повярва на думите й държеше телефона, молейки се всичко да е жестока шега. Но суровата истина го удари като гръм и не му даде покой. Съвсем сам, сега той трябваше да поеме тежката отговорност да бъде и майка, и баща и сам да отгледа сина си в този нов, чужд свят.
