Единственото нещо, което свързвам с баща ми, са караниците, викането, скандалите. Живяхме в лишения. Майка ми работеше до късна вечер, за да изкара хляба, а татко търсеше само повод да се скараме. Веднъж отидохме на пазар в центъра на Казанлък, за да купим зеленчуци. Продавачът се шегуваше с майка ми, а ние се смеехме. Баща ми погледна майка ми студено, нищо не каза.
После обаче у дома се разрази скандал. Викаше толкова силно, че всички съседи го слушаха. По-късно удари майка ми. После имаше друг случай негов колега се пошегува, че не приличам на баща ми, дори повече приличам на майка ми, нищо нямам от него. Тогава бях на 12 години. Баща ми напусна дома, казваше че майка ме разваля.
Оттогава едва ни стигат парите, дори за храна. Баща ми не плащаше издръжка. Майка ми не искаше да се бори с него в съда, затова се справяше сама. Тя намери допълнителна работа. Докато учех в училище, наистина се стараех да вляза в университет. После успях да намеря своя работа.
Накрая се омъжих и най-сетне можех да помогна на майка ми. Наскоро получих съобщение. Беше от баща ми. Писал ми, че иска да възобновим връзката си. Не знам какво да правя. Някои казват да се срещна с него и да поговоря. Честно казано, не ми се иска много. Все още помня момента, в който си тръгна и ни остави. Той е чужд за мен. Не съм запазила хубави спомени с него. Засега реших да не казвам на майка ми за съобщението. Наистина не знам как да постъпя.
