Нещо странно и необяснимо се случи по време на кръщенето на това момче. Никой от присъстващите до този момент не беше виждал дете да крещи, да плаче и да се върти така неудържимо.
Всички наоколо се развълнуваха и се разтревожиха щом чуха рева на детето докато отец Никола го потапяше във водата. В един момент някои започнаха да си мислят, че отеца го потапя в гореща вода. На майката, Марияна, сърцето ѝ се късаше, докато слушаше плача на своя син. Гледаше в тишина няколко минути, но когато не издържа повече, се приближи до съпруга си Петър и прошепна притеснено:
Моля те, кога ще се свърши това?
Още петнадесет минути, отвърна той.
Има ли някакъв начин да се ускори? Не мога да стоя и да гледам как детето ни страда…
Знаеш добре, че ако прекъснем тайнството, то няма да има смисъл. Детето трябва да бъде кръстено.
Виж го как се мъчи…
Да, така е. Но причината не е в самото кръщене, а в друго…
В кое?
Проблемът идва от теб и Петър, каза отец Никола.
Как така? попита Марияна.
Сключихте ли църковен брак? попита той.
Не, промълви тя.
Детето е на месец. Предполагам, че сте го заченали по време на Великия пост. И съм почти сигурен, че си правила аборт преди това…
Марияна наведе глава смутено.
Какво направи, за да изкупиш греховете си? Ходи ли на изповед?
Марияна замълча.
Значи е ясно. Нарушила си Божия закон и затова не само ти, а и синът ви трябва да понесе последствията. Ако искаш детето да се чувства по-добре, покай се и бъди по-добра.
Марияна се разплака силно, сълзите ѝ потекоха по бузите. Върна се при семейството си и синът ѝ спря да плаче. Отец Никола продължи с кръщението.
В този момент ми се струваше, че греховете на родителите бяха отнети от детето, тъй като то се успокои напълно.
Днешният ден ме научи, че човешките постъпки носят последици не само за нас, но понякога и за нашите деца. Да бъдеш честен пред себе си и Бог е най-трудното, но и най-важното нещо.
