Ралица закъсня за работа, но на Димитър изобщо не му пукаше той винаги се държеше така, сякаш върти Земята с малкия си пръст. Смяташе, че само той знае кое как трябва да се прави, и се чувстваше длъжен регулярно да сипе безценните си съвети. В неговите очи Ралица винаги объркваше всичко и, общо взето, не блестеше с ум. Дори високото ѝ образование сякаш му беше невидимо и все я подценяваше. Ралица търпеше мърморенето му мълчаливо, но розовите ѝ очила постепенно се напукаха и започнаха да пропускат истинските цветове на семейния им живот.
С всеки изминал ден раздразнението в Ралица растеше като пролетна коприва няма спиране! Научи се да не слуша язвителните му забележки и просто да кима, само и само да не слуша дългите му назидателни речи. Но тази вечер търпението ѝ се спихна като паничка с айрян на слънце. Най-накрая стана това, което все отлагаше изправи се за себе си.
Когато Димитър се прибра от работа, влезе в кухнята където Ралица и дъщеря им, Велислава, спокойно вечеряха с кални обувки, сякаш ерал табаните нарочно чак от трийсетте блока надолу. Гладко пренебрегвайки прясно измития под, той влезе невъзмутимо. Ралица го помоли с тих, но твърд глас да се събуе, но Димитър направи, че не я чува. При втората ѝ молба вече всяка дума звучеше отделно, като училищен камбанен звън. Димитър беше стъписан и, познайте, се разяри.
Ралица не отстъпи, обяви, че и тя има позиция в къщата, и сериозно постави въпроса кой все пак е шефът тук. Сблъсъкът преля чашата годините потулено недоволство избиха навън като Кремиковци в работен ден. Тя разказа всичко, което й тежеше че е писнало от невъзпитаното му държание и че независимо от дипломите си, той все я третира като първолак. Даде му ясно да разбере, че оттук нататък да си казва предварително какво иска, защото докон последния момент глезотии няма да се изпълняват.
Сред потока от емоции Ралица отсече, че няма повече да готви по неговите прищевки и няма да му е домашна помощница по поръчка. Вместо това заяви, че ще си управлява сама времето и живота, както реши. За пръв път от години усети свобода и някакво приятно леко усещане.
Излезе от апартамента с чувал боклук, пълен с паста и наденица, които беше сготвила резултатът от приказните желания на Димитър. Въпреки че той мрънкаше след нея, Ралица го игнорира. След два часа се прибра мокра като пералня в центрофуга и измръзнала. За изненада, Димитър се разтревожи, помогна ѝ да се преоблече в сухо и ѝ направи горещ чай.
Той се опита да умиротвори фронта, но Ралица строго му напомни, че този път няма да търпи нито минута старата му държава и че ако не се промени, да си търси нов адрес. Ядосан, но притеснен за семейството и за любимите си момичета, Димитър пое обещание да се старае повече.
С нова решимост Димитър сготви една истинска българска макарона за Ралица (forget carbonara, тук ще е макарони с кашкавал!), в знак на желание да започне начисто. Това стана тест за промяна и първа стъпка към по-разумен и хармоничен семеен живот…или поне такава надежда се прокрадна между две хапки макарони.
