Вярвам, че всичко, което се случва в живота ни, не е случайно ние сме отговорни за всичко и всичко дължим на себе си. Изборите, които съм правила в миналото, са оказали влияние върху сегашния ми живот. Направих много лош избор тогава, когато вързах съдбата си за един безотговорен мъж. Влюбих се в Павел и му се доверих, дори когато знаех, че е женкар. Надявах се, че ще се промени заради мен. Но истината е, че хората не се променят дори когато се роди синът ни, Павел пак се интересуваше от други жени.
Преди известно време започнах да чувам слухове за новите му забежки. Приятели, съседи, дори и роднини ми разказваха за тях. Бях наранена и унизена, не знам кое повече. Живях така цели пет години. За мое щастие, Павел се изнесе от апартамента си и го остави на нашия син, за да не плаща издръжка. А аз наех жилище от мъжа си и се преместих да живея с детето си и майка ми, която имаше нужда от грижи.
Винаги съм се старала да осигуря най-доброто за сина си. Всички пари, които печелех от наем на апартамента, харчех за неговото училище, дрехи и всичко останало. Исках да има хубаво детство. Също така покривах разходите за сметки, храна и лекарства за майка ми. Вярвах, че ще оцени всичко, което правех за него, когато порасне. За жалост, сега, на 57 години, се боря с диабет. За да оцелея, трябва внимателно да следя нивата на кръвната си захар и редовно да си поставям инсулин.
Заради болестта си не мога да работя, а едва ли някой би наел жена на моята възраст с диабет. Единствените ми доходи са парите от наем на апартамент. Синът ми преди дни навърши 31 и ми съобщи, че наемателите в апартамента на баща му трябва да се изнесат, защото той иска да живее там със съпругата си. Когато му казах, че няма къде да отида, той просто ми отвърна, че това си е мой проблем.
Не разбирам защо съм работила толкова усърдно цял живот, а не успях да заделя пари за пенсия. Не знам какво да правя… Трябва да купувам лекарства, храна, да плащам сметки. Как може родният ми син да ме направи бездомна? За какъв се мисли той?
