В класа се появи ново момиче на име Милена. Още с идването й, момчетата моментално започнаха да я закачат, но бързо разбраха, че не са си намерили лесна жертва. Тайната сила на Милена беше непоклатимото й самочувствие тя вярваше в себе си, както баба ти вярва, че гювечът й е най-вкусният в цяла София.
В същия клас учеше и момиче на име Десислава, което беше редовната мишена на подигравките особено от страна на момчетата, които понякога коментираха килограмите й. Деси не отвръщаше, мълчеше или си поплакваше тихо, но никога не се опитваше да ги настигне с остроумие или да ги перне през глезена което само подхранваше веселието им. Тя често чуваше реплики като А бе, тичай по-бързо, че пасището те чака!. С това се занимаваха почти всеки ден до появата на Милена.
Милена, която беше два пъти по-висока от Десислава, веднага стана обект на нови, още по-изобретателни шеги. Само че, за разлика от Деси, новата беше прекарала няколко години в друго училище в Пловдив, където я ценяха да не говорим, че комшиите й я спираха заедно да ритат мачле на двора.
Върховният момент беше в училищния стол. Един от момчетата хвърли кифла по Милена и направи остра забележка за фигурата й. Тя внимателно изтърси трохите от дънките си някак по-бургаски невъзмутимо и просто игнорира цялата сцена. По-късно, на коридора, друг ученик се пошегува пак за външния й вид, но този път Милена не остави нещата без отговор: отвърна и попита уж невинно защо са толкова обсебени от нея. Значи животът ви е такъв скучен, че единственото забавно са моите извивки? Ами гледайте си на воля нямам нищо против!. Тази смела реплика им спря смеха за момент. Ама само за момент.
По време на физическото възпитание се случи култова сцена децата трябваше да прескочат козата (спортната, не тази от двора на баба), а когато Милена беше на ред, козата се предаде под нейната тежест. Само че тя не се засрами направи отличен пирует, а после приземи елегантно на пода, сякаш всеки ден тренира в спортен клуб Левски. Момчетата пак се хилеха, но Милена им отговори с типичен пловдивски нюх: попита от какво толкова им е смешно и им предложи, ако толкова ги радва, да я вдигнат заедно. Те, разбира се, не отказаха за смях няма лошо време!
През ваканцията Милена реши, че промените са жизнено важни започна да спортува, стана по-строга с диетата, боядиса си косата и се превърна в още по-хубава версия на себе си нещо като детския вариант на Преди и след Анита Мейзер.
Когато се върна в училище, всички особено момчетата бяха шашнати от новата Милена. Изведнъж всички искаха да й бъдат приятели. Само че Милена се приближи до онзи, който най-много я беше тормозил, и с широка усмивка го попита дали има нужда от помощ да измисли нови закачки.
През всичките тези премеждия Милена остана вярна на себе си. Никога не позволи на думите им да я разколебаят напротив, използва ги да заздрави самочувствието си и ходеше гордо из училището, без изобщо да се притеснява. Децата в класа тайничко започнаха да я уважават и разбраха една проста истина доброто самочувствие е по-важно от всякакви шеги и килограми.
