Знаеш ли, аз и бившата ми жена се разбирахме само в началото на връзката ни. Минахме през онзи романтичен период с подаръците, шоколадите и букетите, и си мислехме, че сме хлътнали един в друг жестоко. Но като разбрахме, че чакаме бебе и нашите родители ни натиснаха да се оженим, всичко между нас тръгна накриво. Не чак дотам, че още след една година брак да поискаме развод, особено след като се роди първото ни дете синът ни, но достатъчно зле, че да се караме по няколко пъти седмично за глупости.
Добре, че тогава работех доста, а Галя жена ми, беше основно вкъщи с малкия, та си дадохме въздух един на друг. Докато не се засичахме твърде често и аз мъкнех разни лакомства за детето в свободното си време, положението беше търпимо. Може би затова решихме да имаме второ дете, когато синът ни стана на четири години.
Второто дете някак ни сближи, хванахме се за грижите и си дадохме вид, че сме едно нормално семейство. Все нещо имаше да се прави да се водят и прибират децата, да се лекува хрема, малки радости и грижи.
После и третото дете се появи. Аз поех повече работа, а Галя не беше против. Не се бяхме научили изобщо да пестим, а и все ми се искаше децата да не усетят, че изпускат нещо в сравнение с другите. Четях приказки, водех ги по разходки из Борисовата градина, купувах им сладолед. И на жена си гледах да угаждам, но явно не е било достатъчно, щом като тя беше подготвила документите за развод, когато големият вече беше на 11, а най-малкият на 4. Обяви ми, че има друг мъж.
Честно казано, не беше някакъв шок за мен, предполагах, че ще си намери друг. Между училището и детската градина все й оставаше време да се вижда с някой. Аз се бях заровил в работа и си мислех само за семейството. Но това, което ме изуми, беше нейното настояване да ми остави децата.
Преди това тя си беше майка, гледаше ги, грижеше се за всичко, а изведнъж й писна и почна да ме заплашва как, ако трябва да влачи децата в новия си живот, ще ги даде в дом или нещо такова. Искала да започне чисто с новия, да имат свое дете, а не искала онези, както се изрази…
Така че, приятелю, ето ме сам с трите ни деца, планирам им ваканцията, водя ги на детска площадка в квартал Лозенец. Смеем се, борим се, и пак си казвам, че семейството ми може и да не стана като по филмите, ама няма да им липсва нищо, докато съм жив и здрав.
