Знаеш ли, ще ти разкажа историята с леля ми, направо не мога да повярвам как се развиха нещата… Леля Стефка е на 78 години, има две сестри едната е моята майка. Леля Стефка се е омъжвала поне десет пъти, честно! Последният ѝ съпруг почина преди десет години, а тя никога не е имала свои деца. Със съпруга си живееха в едно много старо къще в едно село близо до Пазарджик. Представи си къщата имаше само две стаи, а тоалетната беше на двора.
Мъжът на леля ми беше истински колорит направо образ! Често ги посещавахме бяха дружелюбни и винаги ни посрещаха с усмивка. По-малката сестра на леля ми живее в Швеция и си поддържаше връзката с тях по телефона.
След като почина лелиният й мъж, започнахме по-често да ходим при нея. Купувахме ѝ въглища и дърва за отопление с нашите си пари, помагахме ѝ със засаждането и почистването на градината, никога нищо не сме взимали от нея. Предлагали сме ѝ стотици пъти да дойде да живее в града при нас, но тя упорито твърдеше, че не е направена за градския живот.
Постепенно докарахме вода в къщата ѝ, после и газ. Направихме всички удобства, сложихме баня на двора, нов покрив, оправихме ѝ къщичката искахме да има на село поне малко комфорт. А леля Стефка, за благодарност, каза, че ще остави къщата като наследство за децата ни.
Щяхме да ходим при нея по всяко време, щом ни извика. Обаче един ден се оказа, че е заминала за Швеция, при по-малката си сестра. А преди почти не се разбираха… изведнъж се събуди такава сестринска любов. А къщата ѝ? Каза ни да я оставим поне за сега…
Мислех си, че все някога ще се върне отношенията между сестрите все се променят. Сестра ѝ в Швеция има семейство мъж и вече пораснала дъщеря. Всички живеят заедно в една къща.
Имахме ключ за къщата на леля и решихме другия уикенд да отидем да проверим дали всичко е наред. Разбира се, като стигнахме, ключът ни не ставаше, защото явно бяха сменили патрона. А на оградата с бяла боя, огромни букви Продава се.
Като се прибрах вкъщи, потърсих къщата на леля в един български сайт за имоти и познай! Вече беше продадена, за почти двеста хиляди лева… Не се обадих на леля, толкова бях разочарована.
Ако не бяха парите и усилията, които вложихме, къщата нямаше и пет стотинки стойност… Леля Стефка ми звънна месец по-късно и каза, че е продала къщата и дала парите на племенницата си, дъщерята на лелята от Швеция. Сега не знам как да гледам моят съпруг в очите, защото всичко инвестирано беше и негово… Ох, направо се чувствам излъгана.
