Всеки има мила съпруга, а на мен ми се падна една глупачка.
Тя се хвалеше навсякъде, разказваше на всички как след сватбата ще си купим без проблем апартамент, защото гостите ще ни дадат пари, а и нашите ще ни помогнат. В крайна сметка обаче, родителите ѝ заявиха, че след като тя е избрала да се омъжи на двайсет за безполезен брокер без образование, нека сама си се оправя. Подиграваха се с нашата ситуация. Аз бях принуден да я заведа у нашите.
Брат ми вече живее там с бременната си приятелка и е ужасно тясно. Родителите ми деликатно намекнаха, че е време да се изнесем поне под наем, но аз реших да спестявам, за да вземем заем за къща по-нататък. Съпругата ми, която беше напълно наясно с плановете ми, казваше, че много иска да се преместим, а какво направи накрая? Купи акции с всички наши спестявания.
Защо? За да ги умножим.
Майка ми едва не припадна, когато ѝ казах. Сърцето ми се къса стойността на акциите пада, а за да ги продадем, трябва време. Или ще загубим част от парите, или ще рискуваме и ще чакаме с надеждата, че ще се вдигнат. И това е всичките ми приятели имат семейства и апартаменти, а ние имаме акции!
Съпругата ми Велислава плаче и се разкайва, че е била излъгана. Платила е и на онези уж специалисти, да ѝ показвали как и къде да инвестира. А аз не мога да спра да мисля за развод. Любовта ми не е толкова силна, щом не мога да преглътна всичко това, а мислите ми са само за парите, които с години съм събирал и сега всичко се разпилява.
Ако погледна реалността, бракът ни куцаше още от началото, а тази ситуация само потвърждава, че съм в безкраен черен период, защото се ожених за глупава жена.
