След като аз и съпругата ми се оженихме, бях обзет от радост, защото освен съпругата ми, имахме и майка й, с която поддържахме топли и приятелски отношения. Въпреки това никога не сме били наистина близки. Всичко си оставаше на едно дистанцирано, уважително ниво. Така беше, докато не разбрахме, че ще ставам баща
Докато чакахме детето, всичко вървеше, като цяло, гладко. Свекърва ми ми даваше съвети слушах я, макар и не винаги да споделях мнението й. Разказваше ми истории, обясняваше какво е важно опитвах се да бъда търпелив.
Когато обаче се роди дъщеря ни Елица, веднага в мен се събуди онази родителска интуиция и престанах да следвам нейните напътствия. Станах хладен, даже малко враждебен. Опитвах се да не показвам това, но се усещаше.
Всичко експлодира, когато разбрах, че е изхвърлила всички дрехи и аксесоари, които сестра ми беше подарила за бебето. Сестра ми, Веселина, беше запазила с такова внимание нови и почти неносени дрешки, в идеално състояние. Значими и хубави едва ги бяхме ползвали. За мен бяха ценност.
Оказа се, че свекърва ми има съвсем особено отношение към вещите на други хора смята, че не бива да се ползват чужди неща за детето. Никога! Дори да изглеждат като нови. Решила, без да пита, и всичко изхвърлила всичко заминало директно в кофата за боклук.
Отначало не забелязах липсата, но после си спомних, че имаше нови бебешки обувки вече ги нямаше. Попитах я, а тя си призна хладнокръвно, че ги е хвърлила. Не съм човек, който прави скандали за щяло и нещяло, но този случай наистина ме засегна дълбоко. До днес не мога да го простя. Защо не можеше просто да ме попита?
Това преживяване ми показа, че понякога хората имат свои разбирания и навици, които могат да наранят без да осъзнават. Най-важното е да говорим открито, вместо да решаваме сами чуждите съдби. Сега знам, че разбирателството е безценно във всяко семейство.
