Пътувахме по шосето между Боровец и Самоков с жена ми Цветелина, когато изневиделица на пътя изскочи огромна мечка. Започна бавно да се приближава към колата ни. Замръзнахме от страх и двамата бяхме сигурни, че животното ще ни нападне… но тогава се случи нещо, което не очаквахме.
Денят беше мрачен, дъждът тъкмо бе спрял, а гората край пътя беше притихнала. Разговаряхме си спокойно, мислейки колко малко остава до вкъщи и уютната вечер.
Изведнъж, не повече от десет метра пред колата, изскочи мечка по-голяма от всичко, което съм виждал. Тъкмо навреме успях да натисна спирачките. Колата подскочи по мокрия асфалт, а сърцето ми туптеше лудо. Мечката застана само на метър от бронята, изправи се на задните си лапи и се вгледа право в нас. Огромната ѝ снага изглеждаше застрашително.
Стоеше неподвижно и ни гледаше втренчено, без да мигне. После пристъпи бавно към шофьорската врата, напълно спокойно, без ни най-малко притеснение. Цветелина стисна здраво ръката ми. Бях сигурен, че звярът е гладен още една крачка и щеше да нападне. В този момент стъклата и вратите на колата не изглеждаха никаква сериозна преграда.
Без да губя самообладание, включих задна скорост и започнах бавно да отстъпвам. Във въздуха висеше усещането, че и най-малкото раздвижване от наша страна може да провокира чудовището. Цветелина беше онемяла от ужас и просто гледаше звяра право в очите.
Тогава, когато изпитвахме най-голяма безнадеждност, изведнъж се случи нещо, което ни остави без дъх. Огромен бор, растящ край пътя, с свиреп трясък се стовари на земята само на метри от нас. Ако бяхме напреднали още малко, сигурно щеше да затрупа и колата. Сякаш по чудо, останахме невредими.
В този миг мечката рязко подскочи, обърна се към гората и изчезна сред дърветата. След секунди от нея нямаше и следа. Над трасето отново се възцари тишина, сякаш нищо не се беше случвало.
И до днес си задавам въпроса искаше ли звярът да ни нападне? Или може би излезе на пътя, за да ни предупреди? А дали просто не се уплаши от гръмотевичния звук? Нямам отговор. Едно е сигурно няма да забравя този поглед, докато съм жив.
