Когато бяхме млади, нашата компания беше изпълнена с всякакви страсти и случки. Сред нас имаше двойка Борис и Цветелина. Борис беше известен с отличното си чувство за хумор, а Цветелина не му отстъпваше по енергия и живост. Въпреки това между тях често пламваха дребни кавги по най-малки поводи. Веднъж всички се събрахме у дома ми на парти, а Борис чакаше Цветелина на автобусната спирка пред НДК.
Както обикновено, Цветелина закъсняваше, а Борис се въоръжи с търпение. В един момент, съзря в тълпата момиче с подобна прическа и стил като на Цветелина чуплива кестенява коса и дънкови дрехи. Без да се замисли, Борис реши да направи шега, приближи се тихо откъм гърба ѝ и я прегърна през кръста, преструвайки се на закачлив. За негов ужас, това не беше Цветелина. Момичето извика изплашено, а Борис моментално осъзна грешката си.
Ситуацията бързо излезе от контрол. Цветелина, след като пристигна и разбра какво се е случило, се ядоса и повика полиция. След известно суетене всичко се изясни, и Борис напусна районното управление в компанията на непознатата, която се казваше Калина. Заедно прекараха 45 минути, в които, въпреки неудобната ситуация, откриха много общи теми и се разсмяха от сърце.
Четири месеца по-късно Борис и Калина се ожениха. Днес имат двама синове, които вече са по-високи от баща си. Цветелина известно време се опитваше да си върне Борис, проявяваше неприятелско отношение към Калина, но с времето се примири. Постепенно и нейният живот тръгна към по-добро.
Борис често си спомня онзи ден и вярва, че съдбата е решила именно така да го срещне с Калина. Понякога животът ни завърта по най-изненадващи начини и грешките ни отвеждат точно там, където трябва да бъдем. Да вдигнем наздравица за съдбата и за неочакваните завои, които оформят живота ни!
