Омръзна ми да идвате всяка седмица!
Може би сте попадали на онзи тип хора, които вярват, че целият свят се върти около тях, без изобщо да ги интересува дали и вие имате планове. Зет ми Веселин, жена му Марияна, двете им деца и братът на Марияна всяка събота и неделя идват у нас, сякаш нямам друг живот. Цялата компания нахлува без предупреждение и дори не питат дали можем да ги приютим.
Този цирк се случва вече почти една година и честно казано, напълно ми писна. Харесва ми да посрещам гости, стига всичко да е в нормите, а не да нямам възможност дори да свърша нещо свое или просто да си почина след тежка работна седмица.
Вместо да релаксирам, цели уикенди се въртя в кухнята, водя разговори с гостите, оправям им леглата, а след тръгването им пера камарата възглавници и чаршафи. Винаги се питах толкова ли не осъзнават, че по този начин, идвайки неканени, се държат най-малкото неуважително, дори и да са ни рода? Ако визитите им бяха веднъж-дваж в годината, сигурно нямаше да ми тежи, но те са у дома поне три пъти месечно.
С жена ми никога не се натрапваме така на никого от близките, та може би трябваше да им върнем услугата, за да вкусят от собственото си поведение. Молих съпругата си да поговори с тях, но тя не знаеше как да го направи, за да не ги обиди. Може би просто не ѝ пречи? След като ми отказа съдействие, реших сам да действам.
Първо, престанах да готвя специално събота и неделя. Който огладнее да дояде каквото е останало през седмицата или ако няма нищо, да си готви. Аз мога и без храна.
Един ден родата се настани на масата в очакване на обяд, а аз само им казах, че днес ядене няма, така че ако са гладни, да си сготвят. Всички ме изгледаха многозначително, но никой нищо не каза, не посегна към тенджерите, а само изпиха по един чай и легнаха да поспят.
Започнах също така да не чистя жилището основно преди всяка тяхна визита. Веднъж Марияна ми се оплака, че белите чорапи на дъщеря ѝ потъмнели. Отговорих, че не съм имал време да измия пода, но ако има тревоги за чистотата, кофата и мопът са в банята да се чувства свободна да оправи нещата. Повече не съм чул оплаквания.
И, най-важното, спрях да изоставям себе си на заден план. Не си сменям плановете заради неканени гости. Човек има право на собствен живот и време с хора, които харесва. Като дойдат, стоя с тях час и директно казвам имам си работа. Ако съпругата ми желае, нека тя се занимава с веселата компания. А ако нищо не съм планирал, нарочно започвам голямо чистене, за да прекарвам с тях възможно най-малко време.
След една от тези поредни визити, Веселин се обърна към съпругата ми с думите: Май вече ви омръзнахме? Добре, че сам осъзна! От този ден насам гостите се обаждат предварително преди да дойдат и вече никой не остава да преспи, а и посещенията силно намаляха.
Научих, че всеки трябва сам да отстоява границите си и няма нищо срамно в това да поискаш спокойствие в собствения си дом.
