Хай да ти разкажа нещо представи си следната ситуация: дъщеря ти или синът ти, вече тийнейджъри, излизат вечер с приятели из София. Разбира се, като всеки грижовен родител, решаваш да ги чуеш по телефона, за да си сигурен, че всичко е наред. Малко изнервени, което си е напълно нормално, те ти казват, че са добре. Но знаеш, това добре невинаги означава, че всичко е наистина наред. И да речем, след време разбираш, че са опитали алкохол за първи път или нещо по-лошо.
Та, един пастор от Пловдив, да го наречем Борислав Филипов, добре разбира човешката психика на тийнейджърите. Не му се искаше да попадне синът му Димо, най-малкото му дете в такава ситуация. Борислав сам е израснал като син на пастор и знае колко трудно може да е с връстниците. И макар че вярва на Димо, много му е важно синът му да има увереността да потърси помощ, когато се наложи. За това, бащата измисли нещо като таен код, с който синът да му изпрати сигнал С.О.С., ако се чувства зле.
Всичко това хрумна на Борислав, след като няколко пъти беше ходил в клиники за тийнейджъри. Там редовно питаше децата: “Колко от вас са били в ситуация, в която сте правили нещо, което не искате било ви е страх, неудобно, но просто сте се водили по другите, защото не знаете как да излезете от ситуацията?” Всички вдигали ръка без да се замислят.
После Борислав разказа: “Веднъж Димо щеше да ходи на събиране у приятел в квартал Лозенец. Казах му, че ако не се чувства окей, ако нещо го притесни или стане неловко, просто да прати едно “Х” през Вайбър на някой от нас у дома на мен, на майка му, на сестра му или на по-големия му брат. Който получи съобщението, го звъни след няколко минути и директно казва: “Димо, нещо се случи, трябва да дойда да те взема веднага. “Какво стана? пита объркан синът. “Ще ти разкажа после, хващай си якето след пет минути съм долу!
После Димо просто обяснява на компанията, че нещо е станало у тях и трябва да си тръгне спешно. Така, пред приятелите изглежда, че си тръгва по работа, не че бяга от ситуацията. И Димо има увереност, че може да разчита на родителите си и следващия път реагира по-спокойно, каквото и да се случи.
Е най-важното правило? Каквото и да се е случило, никога не го укорявай или поставяй на неудобно място. Важно е детето да се чувства изслушано и подкрепено, за да изгради добра преценка между доброто и лошото. Сигурна съм, че това си струва повече от всичко останало!
