Друга снаха не искам, а ти си прави каквото щеш!, каза майката на сина си с твърд глас, сякаш отсича съдба.
Светослав завършваше университета в София и беше сигурен, че моментът е настъпил искаше да се ожени за своята първа и голяма гимназиална любов, Теменуга! Красотата на Теменуга не беше дарба само на външността имаше остър ум и мек характер. По това време тя довършваше своята магистърска теза. Двамата се бяха разбрали: ще се оженят, веднага щом тя защити дипломната си работа.
Светослав реши да сподели добрата новина с майка си Вероника, но вместо усмивка получи студен поглед и унищожителни думи. Майка му заяви: или ще се ожени за Милена от съседния блок, или изобщо няма да има жена. После го изгледа настоятелно и попита: кое е по-важно кариерата или любовта? Тя цял живот бе мечтала за сина си като успял човек с добра позиция сред хората.
Милена бе израснала в заможно семейство, хората ги уважаваха, а и от ученическите години бе тайно влюбена в Светослав. Той обаче гледаше само към Теменуга с онзи копнеж в очите. За нея в квартала се носеха лоши думи майка й имаше лоша слава, много се шушукаше по входовете. Какво ще кажат съседите? гласеше тягостният въпрос на Вероника.
Не искам друга снаха! Ти си гледай живота, аз думата съм си казала! и Вероника обърна гръб на сина си.
Светослав дълго убеждаваше майка си, опитваше с кротки думи или с вик, но тя не отстъпи. Накрая отсече, че ако той се ожени за Теменуга, ще го прокълне. Тогава Светослав се пречупи. Остана с Теменуга още шест месеца, но връзката им вехнеше, гласовете им ставаха все по-далечни.
Накрая се ожени за Милена. Тя го обичаше истински, но празнична сватба така и не направиха. Светослав не искаше никъде да има снимки, по които Теменуга може да го разпознае. Милена и семейството й го приеха в техния просторен апартамент в центъра на София. Родителите й му помогнаха да се уреди на добра работа, да напредва бързо, но щастие в душата му така и не се появи.
Светослав не прояви желание да имат деца. Когато Милена разбра, че не може да го убеди, сама подаде молба за развод. Това се случи, когато Светослав беше вече на 40, а Милена на 38. Не след дълго, тя се омъжи повторно, роди си дете и наистина намери щастието си.
Светослав никога не спря да мисли за Теменуга. Опитваше да я открие, но сякаш се беше изпарила от света. После, през един дъждовен ден, научи от стар познат, че след раздялата им, Теменуга се омъжила за първия срещнат човек, който я тормозел и убил.
Този удар пречупи Светослав. Той се върна в стария панелен апартамент на родителите си в Люлин, където вечерите се точеха дълги и безрадостни. Ден след ден пиеше ракия, взираше се в избледнялата снимка на Теменуга, а сълзите изгаряха бузите му. Прошката така и не намери място в сърцето му майка му оставаше непростена.
