Писна ми да слушам историите ѝ за роднините ѝ!
Тя е нашата съседка, можеш поне да я изслушаш казва мъжът ми.
Винаги разправя едно и също.
Милена е търпелива и уравновесена жена, но когато стане въпрос за съседката ѝ Цвета, търпението ѝ се изпарява. Мъжът ѝ така и не може да разбере защо. Навремето двете бяха близки почти семейни приятелки. Цвета е петнайсет години по-възрастна от Милена. Когато почиват родителите ѝ, Цвета и двете ѝ сестри започват да си делят семейната къща в Банкя. Всичко уж върви добре решили са да продадат имота и да си поделят парите трите. Но все пак се стига до спречкване.
Милена не знае всички подробности, но от баба си е чула, че Цвета помолила да остане още малко в къщата, защото имала трудности, и обещала, че ще изплати дяловете на сестрите си, когато се оправи. Те приели, дори ноториално се отказали от наследството. Какво е станало после, Милена не е сигурна. Но подозира, че Цвета така и не се е издължила. Често идва в дома на Милена и все се оплаква от роднините:
Напълно ме забравиха. Не ми звънят, не ми пишат, не искат да ме чуят. За нищо друго не ги е грижа, освен за пари.
Добре де, обещала си да им върнеш парите! А тя все върти: всички са лоши, злобни, само тя невинна.
Ето, снощи исках да им звънна продължава да дудне тя, не стигат парите ми да поддържам къщата. И те трябва да дават, нали е и тяхна?
Как така? Нали се отказаха
И какво като са се отказали? Пак имат право! Отраснаха тук, това е бащиният им дом. Не им ли пука?
Сигурно са се огорчили, защото не си им върнала парите, нали ги увери, че ще го направиш.
Първо сделката си беше тяхно решение, никой не ги е насилвал. Второ, казах им, че ще върна парите, когато мога, но още не съм успяла. Жалко ще е да продам тази къща само за да им дам техния дял. Къде ще живея после? Естествено, никой не мисли за мен, а само за пари.
Милена хвърля поглед към мъжа си. Той само мълчи и я гледа с онзи поглед, който казва, че всичко е разбрал и вече няма да се чуди защо жена му не се радва на посещенията на Цвета.
