В една съдбовна утрин, Мартин, скромен работник от селото, крачеше по пътеката сред шипковите храсти на Стара планина, събирайки сухи клони за печката. Изведнъж, измежду клоните, долови гласове, които веднага разпозна. Любопитството го подтикна да надникне, а там страстен спор между сина му и една девойка на име Елина.
Елина, с очи пълни с разочарование, се оплакваше, че всичко между тях се върти около тайни. Каза, че е по-добре да изчакат още един месец, преди да вземат решение за бъдещето си. Мартин долови всяка дума болката в гласа ѝ нарани сърцето му. Тежките думи ядосаха сина му и младежът избяга, оставяйки Елина насред пъхавите храсти.
Залязващото слънце посрещна Мартин у дома, където цепеше дърва и въртеше картофена чорба. Мислеше си какви думи ще използва, когато синът му се върне. Не чака дълго момчето се появи, а Мартин го посрещна с твърд, но загрижен поглед.
Защо, сине, криеш Елина от мен? Знаеш, че винаги съм искал да познавам и уважавам половинката ти. Тя е свястно момиче пестелива, добра, кротка като излязла от приказките на дядовците ни. Не мога да търпя да я нараняваш! Ако не я почиташ както подобава, и аз няма да търпя това в този дом!
Синът му, като ожилен от думите и решителността на баща си, изкрещя нещо разярено, сграбчи няколко ябълки от масата и трясна портата след себе си.
След този ден отношенията между него и Елина, както и тези със собствения му баща, бяха напрегнати. Последната им среща с девойката завърши с още един разгорещен спор, в който тя настоя той най-сетне да признае връзката им пред всички, а после да ѝ поиска ръката.
Уморен от недоразуменията, Мартин реши да ръководи съдбата на сина си сам взе черга от къщи и закрачи към дома на Елина. На раздумка с родителите ѝ, скришом уговориха бъдещето на децата венчило, както било редно според традицията. На Елина казаха, че любимият ѝ е отишъл в Пловдив да купи части за москвича на съседа.
Когато младежът се прибра, завари Елина в хола, гледайки го уверено с нейното неизменно спокойствие. Какво правиш тук? попита той, очите му пълни с изумление.
Живея тук вече, не знаеше ли? отвърна с усмивка и лека закачка Елина. Или не възнамеряваше да ми станеш мъж?
Такива неочаквани венчила не бяха чудо за никого в селото им. Отначало синът на Мартин бе обиден от бащината намеса, ала с времето ясно видя, че не може да мечтае за по-подходяща половинка от Елина. Любовта им стана по-силна, а момчето се изпълни с признателност към баща си. Осъзна, че понякога човек трябва да слуша сърцето на родителите си те виждат неща, които още не сме дораснали да разберем сами.
