Аз съм на 21 години. Преди пет години майка ми доведе у дома своя втори съпруг. Още от първия момент не го харесах. Работеше като чистач. Яви се на прага ни с два куфара, а веднага започна да ми нарежда и да ми прави забележки. Един такъв неприятен тип. Не разбирам какво е видяла майка ми в него. Взима смешна заплата и дори плаща издръжка на бившата си жена. Никога не съм се разбирала с него. В началото мълчах, после започнах да се карам с човека. Завърших гимназия и влязох да уча медицина в Софийския университет с държавна издръжка.
Още от малка мечтаех да стана лекар. Опитвам се да уча добре, въпреки че университетът е доста труден. Дори ми дадоха стипендия. Преди половин година този човек започна да ми натяква, че висна на врата им: На 21 си, а още чакаш мама да те издържа! Ние те храним, обличаме, обуваме Аз на твоята възраст вече бачках. Всяка втора дума беше за пари трябвало да ходя да работя, да помагам, защото не им стигали парите. Най-лошото беше, че майка ми го подкрепяше, все едно са едно цяло: казваше, че е прав и, че трябва да порасна, да се взема в ръце.
Каза ми майка ми: Сашо, можеш да си намериш и работа на половин ден, трудно ни е, не сме железни.. Преди два дни, вечерта, този тип обяви, че възрастните деца трябвало да живеят отделно от родителите си. Останах като гръмната и погледнах майка. Тя мълчеше, което значеше съгласна е.
Прибрах се в стаята си. На следващия ден майка ми започна пак: Много ми е трудно, Сашо. Изправена съм пред избор. Постоянно се караме вкъщи. Ти вдигаш скандали, не можеш да мълчиш. Аз искам да си живея на спокойствие. Той е прав вече си голям и трябва да живееш отделно. Имаш един месец да си намериш квартира и да се изнесеш. Бях в шок. Никога не съм си представяла, че майка ми ще направи всичко възможно, за да се отърве от мен. Никога няма да ѝ простя.
