Макар да бързаше да се прибере у дома, мъжът спря колата си встрани от пътя, недалеч от местното сметище. Сред купищата отпадъци забеляза голяма найлонова торба, от която се чуваха тихи, скимтящи звуци и се виждаше лека раздвиженост.
Обикновено на такива места човек намира изхвърлени дрехи, стари кутии или обикновени битови боклуци. Това, което намери мъжът в торбата обаче, бе едновременно неочаквано и покъртително малко кученце, захвърлено безмилостно на сметището, оставено без вода под жаркото слънце.
Сърцето му се изпълни със съчувствие и мъжът веднага взе невръстното животинче, като го закара в най-близката ветеринарна клиника. За щастие, след прегледа се разбра, че кученцето е здраво. После той се обърна към приюта за животни с молба да се намери грижовен дом за изоставения четириног приятел. Само след няколко дни, младо семейство прие кученцето в своя дом и го нарече Жужа. Така най-сетне то намери топлина и любов в истинско семейство, което се грижи за него.
Замислям се колко тъжно е, че някога, дори в нашите български земи, се намираха хора, които хладнокръвно подминаваха страданието на невинни създания. Тези животни имат нужда единствено от обич и внимание, а в замяна даряват неотменна вярност. Всяко същество заслужава шанс да стане част от грижовно семейство.
За онези безсърдечни стопани, които са захвърлили кученцето, човек може само да се надява, че ще осъзнаят последствията от жестокото си дело и един ден ще преминат през обучение за отговорно отглеждане на домашни любимци. Добре е организациите за защита на животните и съдебната система да действат заедно, за да може такива случаи да бъдат пресичани навреме и да не се допускат подобни прояви на жестокост занапред. Нужно е да възпитаваме в обществото емпатия, състрадание и отговорност към животните.
