Знаеш ли, имам една много близка приятелка казва се Цветелина. Тя имаше собствен козметичен салон в центъра на София и винаги е била от ония хора, които не само че са талантливи, а и щедри до крайност. Често ни изненадваше с подаръци било кремчета, лакове, дори ваучери, и никога не искаше стотинка от приятелите си за процедурите, които ни правише. Е, на мен ми стана неудобно и реших поне да ѝ върна жеста, като помагах да гледам двете ѝ момиченца от първия ѝ брак.
Първият ѝ съпруг, Димитър, беше толкова алчен, че едва се навиваше да купи нещо и за децата, да не говорим за нея. Цвети се махна от него, защото вече не можеше да понася скъперничеството му дори за основните неща. После се омъжи втори път, ама този бе страшно ревнив, направо обсебващ, и пак стигнаха до развод. Третият ѝ мъж, Кристиан, пък се оказа женкар, постоянно ходеше по чуждо и това също приключи с бързо разтрогване на брака. Поне така запази апартамента си в Лозенец само за себе си, без да й го отнемат или делят с някой мързелив съквартирант.
Макар все ги уреждаше в любовта, постоянно искаше да ме запознава с някой свестен кандидат, ама не успяваше да намери време от всичките си ангажименти. Един ден обаче, на поредно излизане, в едно такси попадна на Пешо млад, симпатичен сергияджия с удивителни зелени очи. Въпреки че първо я беше страх, че може и той да не е “това, което изглежда”, доста си допаднаха. Даже само след седмица Пешо я заведе при неговата майка леля Станка, която всички нежно наричаха “баба Станка”.
В началото пустата жена беше симпатяга, оправна и уж дружелюбна, ама след малко стана ясно, че по-добре да си гледа думата. Постоянно се лепеше на Пешо пращаше му съобщения, звънеше по пет пъти на ден, без покана се появяваше неочаквано в дома им и се месеше с всякакви съвети за връзката им. Веднъж Цвети ми разказва как баба Станка я попитала дали преди работа се целуват, щото това било “сигурен начин да са щастливо семейство”. Все нещо се опитваше да подреди, но само създаваше напрежение.
Доста често баба Станка идвала вечер уж “да помогне за вечерята”, а накрая просто оставала да спи при тях. Пешо, доволен че има две жени да се грижат за него една в кухнята, една в спалнята, изобщо не виждаше проблем. На Цвети обаче това постепенно започна да ѝ идва в повече.
Но както си го знаем, тя не е жена, която ще търпи дълго. Реши, че това е прекалено дори за нейните крехки нерви, и сложи край на всичко, за да се освободи от златната клетка на тъщата с тежък характер. Казвам ти, истинска българска история!
