Знаеш ли, както често казват у нас, всяко семейство си има своите грижи. Аз и брат ми израснахме при едни и същи условия, но той с времето се превърна в побойник и дори стигна до затвора. За да се опазя от лошото му влияние, избягвах да се виждаме и да си говорим, колкото се може повече.
Всичко това изведнъж се промени, когато срещнах една невероятна жена истинска българска хубавица, и реших да се оженя за нея. Щом разбра за бъдещата ми съпруга, брат ми започна все да ме подкачва: настояваше да я запозная с него, сигурен, че рано или късно пътищата ни пак ще се пресекат. Аз дълго се двоумях никак не исках половинката ми да си добие лошо мнение за нашето семейство.
Съдбата обаче си направи нейния номер и се наложи да го поканя на сватбата. Така съпругата ми го видя за първи път точно на нашия сватбен ден. Брат ми преди това беше обещал, че ще се държи прилично, но… както можеш да си представиш, не спази думата си. Човек виждаше, че му държа винаги зло и този специален ден използва като възможност да си го върне.
Пред всички гости започна без никакво притеснение да обижда съпругата ми. Колкото и да се опитвах да изгладя нещата, не стана. Щом чух отчаяните викове на жена ми, веднага се затичах при нея, но брат ми ме посрещна със заплахи и грубост, заявявайки, че е готов да нарани собствения си брат заради една жена.
Тази негова постъпка съсипа един празник, който трябваше да ни остане като най-хубав спомен. След това той така и не призна вината си, което още повече ме заболя и разочарова. След тази история прецених, че е най-добре да се отдръпна от брат си. Избягвам всякакви семейни срещи, на които ще е и той, дори да трябва да понеса неодобрението и неудобните въпроси на близките ни. Много е трудно да общуваш с някой, който явно не иска да се променя
Колкото и да ми звъни, да ме търси, да казва, че съжалява някак ми е трудно да повярвам, че хората наистина се променят. Може би така е най-добре за всички.
