Сънувах странен и объркан сън, в който майка ми и аз изведнъж влязохме в ожесточен спор. Беше сякаш плавахме в стария панелен апартамент в София, където от години тя се опитва да ме изхвърли, но аз се бях вплел като бръшлян – регистриран по адреса и невъзможен за изкореняване. Мислите ми кръжаха около безбройните нейни изказвания и претенции, които са като дълъг низ от керамични чинии, потрошени върху кухненската маса. В съня непрестанно си повтарях искам мир, искам добри отношения със семейството си
Навярно и ти би решил, че човек не трябва да живее с майка си на тридесет години. Аз самата го знам. Но когато се омъжих за Веселин, нямахме никакъв избор а после децата, двамата ми синове се появиха един след друг като кошмарни близначи, и времето за преместване се изпаряваше като пари от евтиното кафе. Понякога просто не стигат левове. Моята заплата е дребна, а Веселин работи вкъщи поръчките му идват и си тръгват, понякога седмици, нищо няма. Доходите му са като лятна градушка съдбата решава дали ще ни удари. Едва смогваме с плащането на лизинга за колата, защото наистина я имахме нужда. Майка ми със стиснати устни приема данните на мойта жертва не одобрява, не успокоява.
Затова още живеем заедно така е по-лесно, разделяме сметките за ток, вода и храна. Мога спокойно да оставя децата при майка ми най-голямата изгода в моя живот; няма баба като българска баба. Но през последните две години майка ми не спира да ме подсказва като река, че трябва да си намеря собствен дом, да се изнесем, да си стъпим на краката.
Аз бих искала, но откъде да намерим толкова левове? Първоначално беше деликатно обяснявах кротко, че ще събираме парички, ще стане, но постепенно тревата избуя и започнахме да се караме непрекъснато, сякаш сме залети със студена вода.
Веселин се държи настрана не иска проблеми с тъща си, а аз го разбирам, макар понякога да ми липсва подкрепата му. Какво може да направи? Най-добрият изход да си купим жилище, но това ще стане едва когато изплатим колата до последната стотинка.
Разбирам майка ми търси тишина и спокойствие на старини, но това не е причина да ни изгони. А и толкова пъти е казвала, че ще ми остави апартамента какъв е смисълът да се скитаме?
В съня ми се случи нещо странно имахме огромен спор, и престанахме да разговаряме. Сетих се, че леля ми си е отишла и оставила едностаен апартамент на майка ми изглеждаше като светлина в тунела. Майка ми най-накрая щеше да се премести в по-малко жилище и да получи своето спокойствие.
Но вместо това, тя отказа каза, че няма да напусне нашето, дори не пожела да ни даде новото жилище. Заяви, че сами трябва да се оправяме. Левчетата се завъртяха из въздуха като пеперуди, а аз се почувствах още по-изгубена.
Нормално ли е това? Дали някога пак ще намерим път един към друг?
