Слушай, вече съм на петдесет и седем години. Омъжена съм за моя съпруг над три десетилетия официално сме заедно, а през цялото време аз съм тази, която пере, готви и създава уют в дома. Имаме двама деца, които аз възпитах и оправих в училище и университет, сама навсякъде. Още откакто се помня, съм тичала като катерица постоянно работех по две-три места и взимах всяка възможна надница, само и само децата ни да не изпитват нужда от нищо и винаги да са добре облечени, като другите деца.
От началото на брака ни моят мъж никога не се е трудил много след като стигна пенсионна възраст, просто си остана вкъщи и спря да работи тотално. Аз си продължавам да ходя на работа, помагам на децата с внуците, върша цялата домакинска работа сама.
Колкото пъти му поискаш да се хване на някоя работа, поне като нощен пазач или нещо подобно, той ми казва “Какво ни трябва повече, вършим си добре и така.” А хич не си губи апетита, знаеш го! Едва ми остава време да готвя. Връщам се един ден от работа, а всичко вкусно вече го е изял, за мен остава само супата.
Разказах това веднъж на приятелка и тя ме посъветва да готвя разделно: на него от евтини продукти, на мен от хубави. Върнах се и му казах, че лекарят ми е казал да спазвам диета и че той не бива да пипа моята храна.
Сега крия вкусотиите в гардероба. Когато той отиде в гаража, аз спокойно си пия чай с бонбони. Кренвирши и кашкавал крия в хладилника, и после, когато никой не гледа, си ги хапвам. Спасението е, че имаме два хладилника: в един държа общите продукти, а в другия туршии и буркани, и точно там си крия всичко.
Знаеш как са мъжете нищо не забелязват. На мен купувам хубаво пуешко месо и си правя на пара кюфтенца, а на него стара свинска кайма, поръсвам я с подправки, той изобщо не му пука. За него взимам ефтина паста, дето струва лев и половина, а за мен от твърда пшеница.
Не мисля, че има нещо лошо в това не се чувствам виновна. Ако иска качествена храна, нека да се захване на работа, а не само да си плеска корема. И изобщо, на нашите години, защо пък да се развеждаме? Животът ни е минал, имаме една къща. За какво да я продаваме и да делим парите?
