Родителите ми живяха заедно много кратко. Когато бях на 4 години, баща ми напусна дома и никога не се върна. Катастрофа… Остави ми обаче няколко стари снимки от детството и доста солидна сума пари в банката на мое име, която с годините само се увеличаваше.
Няколко години по-късно майка ми се омъжи повторно и ми се роди брат. Постепенно се оказах нещо като слугиня на втория си баща и майка си и бавачка на по-малкия ми брат.
Болеше ме сърцето, когато гледах как майка ми се отнася към брат ми. Виждах, че го обича целува го за лека нощ, прегръща го, чете приказки, купува му играчки и нови дрехи.
И вторият ми баща обожаваше сина си. А за мен нямаше обич… после нещата станаха още по-зле. Двамата започнаха да се карат, той започна да пие, скандалите зачестиха. Разбира се, мен ме биеха най-много, защото никой не ме обичаше. След още няколко тежки години се разведоха.
Заминах да уча в София, оставяйки брат ми и майка ми в апартамента на покойния ми баща. Прибирах се рядко, защото работех и на половин работен ден.
Когато се върнах за първи път от много време насам, открих в дома непознати млади хора. Майка ми спеше на дивана в кухнята, а непознатите се оказаха приятели на брат ми. Опитах да поговоря за случилото се, но стана още по-лошо. На сутринта ме събудиха и ме принудиха да отида до банката и да изтегля спестяванията, които баща ми беше оставил, защото брат ми загубил огромна сума пари на карти.
Чувствах се пак като малко дете, от което всички изискват и нищо не дават.
Парадоксалното е, че се бях прибрала, за да им кажа хубавата новина, че съм бременна, мислейки, че ще възвърнем семейните отношения… Но съдбата явно имаше друг план. Казах им да съберат багажа си, защото оттук нататък ще живеят при баба на село. Апартаментът беше на мое име и не бях длъжна да търпя повече чужди хора в него.
Майка ми и брат ми се присмяха, което само ме убеди, че постъпвам правилно. Позвъних на полицията, която дойде и помогна на “роднините” ми да си тръгнат. После с годеника ми сменихме патроните и решихме да продадем жилището и да си купим ново в друг град за нашето семейство. Смених и банковите си сметки, тъй като майка ми вече беше опитала да си присвои тези пари.
Убедена съм, че татко ако беше жив щеше да ме подкрепи, защото винаги е искал най-доброто за мен.
