Леля ми пристигна на гости с дъщеря й и зетя си довлякоха цяла торба с шунка и бутилка вино на цената на малка кисела краставичка на Витошка. Само че мама, ни лук яла, ни лук мирисала, ги изпъди по най-бързия начин през вратата, без дори да се напрегне да им извади ръкия.
Майка ми има бая роднина. Едно време беше седем души дружината, ама вече са останали само трима ветерани от фамилията. С мама и едната ми леля си живеят в същото село лете копаят доматите и пипера, а зиме се топлят на печката с това, което са изкарали през сезона. Е, и ние и те си имаме градинка, колкото да не ни е криво на душата.
Пък другата леля, Десислава, живее царкиня в Пловдив апартамент с повече балкони от стаи и вила на брега на язовира. Мъжът й, бай Пенчо, е директор на огромна строителна фирма кара джип и се прави на много важен. Само че и те едно време бяха селяни като всички, а мама и другата леля винаги са им помагали и с последния буркан лютеница. Но като се замогнаха, забравиха откъде са тръгнали.
Един ден, мама случайно чула по телефона от комшийката, че Десислава омъжва щерка си, Гергана. Мама първо опули очи, ама после се престори, че си е знаела, че да не й се смеят хората в селото. Ясно ти е що за срам е сестра ти да ожени детето си и да не те покани на сватбата. Това чисто българско унижение!
Кат стана тая беля, мама веднага ходи при другата леля, Пенка, и й разказа под сурдинка как са ги прецакали. И Пенка се хвана за главата, заболя я до сълзи. Двете решиха да звъннат на Десислава ей така, уж да я поздравят, ама повече да й натрият носа. Но Десислава отвърна едно скучно мерси и затвори, сякаш нищо не се е случило.
Явно нещо я загложди отвътре, щото след седмица се появи. Само че мама вече сериозно беше обидена и, що да не казвам, ги изгони по терлици още от коридора. Щом сте се срамували да ни поканите на софра, щото ние уж сме балканджии, а вие софиянци, значи няма място за фалшиви посещения тук!, изрече майка ми гордо.
Зетят, бай Пенчо, пък добави, че наистина им било неудобно, че щели да помиришат на селска наденица целия ресторант. Мама така се обиди, че ги изгони със заръката “Крачка повече да не сте стъпили тук! Не искам да ви виждам и на снимка!”. Леля Пенка веднага стана стена зад мама и обяви, че и тя не желае повече и дума с тях да си каже.
И така семейната идилия се превърна в роднински цирк, а ние останахме поне с кроткия уют на селската градина и добрия стар казан с ракия.
