Не разбирам защо станах негова съпруга Наскоро сключихме брак. Мислех, че съпругът ми ме обича безумно. И нямаше никакви съмнения по този въпрос, докато не се случи нещо странно. И не става дума дори за изневяра. Това е нещо много по-сериозно, бих казала дори необяснимо. Мисля, че всичко се случи, защото твърде много ми пукаше. Прекалено го обожавах, прекалено го обичах и му прощавах всичко. Разбира се, той свикна с тази моя нагласа, стана по-самоуверен и самочувствието му се качи до небето. Вероятно си е въобразил, че само с едно щракване с пръсти всяка ще му се покори. А сред другите хора – той не се радва на особен интерес… Някоя друга жена никога нямаше да търпи неговите прегрешения и да му вярва сляпо. Малко преди сватбата той поиска да остане сам, да отиде на почивка и да се подготви за семейния живот. Нямаше какво да направя – приех го и му позволих да замине на екскурзия. Както ми разказа по-късно, решил да избяга от цивилизацията и да бъде там, където няма интернет и телефони. Отиде сам в планината, за да се наслаждава на природата. Аз останах, копнеейки за него с цялото си сърце. С всяка минута го чаках нетърпеливо и умирах от липса. Седмица по-късно се прибра. Това беше най-щастливият ден в живота ми. Посрещнах го с цялата топлина и любов, на които бях способна. Сготвих му най-вкусните ястия. На следващия ден започнаха да се случват странни неща. Започна много често да излиза в коридора или в съседната стая. После започна да излиза от вкъщи по няколко пъти на ден – уж за дреболии. Един ден, излизайки до магазина, намерих писмо в пощенската кутия. Изглеждаше като обикновено писмо. Беше адресирано до мен от него и изпратено докато беше далеч. Но това, което бе написано вътре, ме разтърси из основи. Беше написал следното: “Здравей. Не искам повече да те заблуждавам. Ти не си подходящата жена за мен. Не искам да прекарам живота си с теб. Няма да има сватба. Извинявай ми, не ме търси и не ми звъни. Няма да се върна при теб.” Толкова кратко, стегнато и болезнено… Едва сега осъзнах, че през цялото време излизаше да проверява пощенската кутия. Мълчаливо унищожих писмото, без да му кажа и дума, без да му покажа, че нещо се е случило. Но как да живееш с човек, който не иска да е с теб? Защо се ожени за мен и се преструва, че всичко е наред?

Не разбирам защо станах негова жена.

Преди няколко седмици се венчахме. Вярвах, че съпругът ми ме обича до полуда. Нямаше да съмнявам в това, ако не бяха случилите се неща. Не става дума за изневяра всичко е далеч по-объркващо и неразбираемо, почти абсурдно.

Вярвам, че всичко това се случи, защото прекалено много ми пукаше за него. Обожавах го, обичах го безкрайно и прощавах всичко, каквото и да направи. Разбира се, той свикна с отношението ми, стана самонадеян и уверен, струва ми се, че вече вярва, че всяка жена би паднала на колене пред него само с едно щракване на пръсти. Но кой друг би го търпял и би му вярвал така сляпо, както аз?

Малко преди сватбата поиска да остане сам, да излезе във ваканция и да се подготви за семеен живот. Нямаше как да го спра, затова го приех и му позволих да тръгне на почивката си. Разказа ми по-късно, че иска да избяга от града, да захвърли телефона, да няма интернет, да отиде сам в Рила и просто да слуша тишината на планината. Аз си останах вкъщи в София, с душа пълна с копнеж. Всяка минута чаках завръщането му и се измъчвах от липсата му.

След седмица се прибра. Това беше за мен най-щастливият ден, наистина! Посрещнах го с цялата обич и топлина, която носех в себе си. Сготвих му най-вкусните ястия баница, кюфтета, таратор

На следващия ден започнаха странности. Непрекъснато избягваше в коридора или съседната стая. След това започна да излиза от дома ни по няколко пъти на ден, все по някакъв повод. Един ден, отивайки до магазина за хляб и кисело мляко, открих писмо в пощенската кутия. Изглеждаше като обикновено писмо. Беше адресирано до мен, от него, изпратено докато е бил извън дома. Но думите в него ме разтърсиха до основи. Беше написал така:

Здравей. Не искам повече да те заблуждавам. Ти не си подходяща за мен. Не искам да прекарам остатъка от живота си с теб. Няма да има сватба. Прости ми, не ме търси и не ми звъни. Няма да се върна.

Кратко, рязко, жестоко…

Тогава разбрах защо през цялото време тичаше към пощенската кутия. Мълчаливо скъсах писмото, нищо не казах, не му дадох да разбере, че съм прочела думите му. Но как да живея с човек, който не иска да бъде с мен? Защо ме взе за жена и се преструва, че всичко е наред?

Rate article
Не разбирам защо станах негова съпруга Наскоро сключихме брак. Мислех, че съпругът ми ме обича безумно. И нямаше никакви съмнения по този въпрос, докато не се случи нещо странно. И не става дума дори за изневяра. Това е нещо много по-сериозно, бих казала дори необяснимо. Мисля, че всичко се случи, защото твърде много ми пукаше. Прекалено го обожавах, прекалено го обичах и му прощавах всичко. Разбира се, той свикна с тази моя нагласа, стана по-самоуверен и самочувствието му се качи до небето. Вероятно си е въобразил, че само с едно щракване с пръсти всяка ще му се покори. А сред другите хора – той не се радва на особен интерес… Някоя друга жена никога нямаше да търпи неговите прегрешения и да му вярва сляпо. Малко преди сватбата той поиска да остане сам, да отиде на почивка и да се подготви за семейния живот. Нямаше какво да направя – приех го и му позволих да замине на екскурзия. Както ми разказа по-късно, решил да избяга от цивилизацията и да бъде там, където няма интернет и телефони. Отиде сам в планината, за да се наслаждава на природата. Аз останах, копнеейки за него с цялото си сърце. С всяка минута го чаках нетърпеливо и умирах от липса. Седмица по-късно се прибра. Това беше най-щастливият ден в живота ми. Посрещнах го с цялата топлина и любов, на които бях способна. Сготвих му най-вкусните ястия. На следващия ден започнаха да се случват странни неща. Започна много често да излиза в коридора или в съседната стая. После започна да излиза от вкъщи по няколко пъти на ден – уж за дреболии. Един ден, излизайки до магазина, намерих писмо в пощенската кутия. Изглеждаше като обикновено писмо. Беше адресирано до мен от него и изпратено докато беше далеч. Но това, което бе написано вътре, ме разтърси из основи. Беше написал следното: “Здравей. Не искам повече да те заблуждавам. Ти не си подходящата жена за мен. Не искам да прекарам живота си с теб. Няма да има сватба. Извинявай ми, не ме търси и не ми звъни. Няма да се върна при теб.” Толкова кратко, стегнато и болезнено… Едва сега осъзнах, че през цялото време излизаше да проверява пощенската кутия. Мълчаливо унищожих писмото, без да му кажа и дума, без да му покажа, че нещо се е случило. Но как да живееш с човек, който не иска да е с теб? Защо се ожени за мен и се преструва, че всичко е наред?