Молех, но майка ми бе непоколебима набързо събра нещата ми в една раница, сложи ми малко пари в джоба и ме изгони от вкъщи. Нашето семейство беше обикновено за България баща, майка, дъщеря и дядо Стефан. Родителите ми имаха стабилен живот, докато един ден майка ми изпадна в апатия, а баща ми си намери друга жена.
Новата му избраница беше значително по-млада и забременя с баща ми. Това майка ми не можа да прости и той напусна дома, за да започне живот с нея. Всеки пое по свой път, но за мен място нямаше в никое от новите им семейства.
В осми клас майка ми доведе у дома един млад мъж, а аз реагирах бурно. В резултат, залитнах по лоша компания започнах да пия, подстригах се късо и боядисах косата си в розово. Майка ми не обръщаше внимание: тя беше погълната от своя живот и престана да се интересува изобщо. След първата година в гимназията, при поредния ни скандал, тя ме изгони.
Каза ми: Чуваш ли, вече си голямо момиче. И аз, като баща ти, искам лично щастие. Събери си нещата и иди живей при баща си!
Нямаше накъде да отида, освен да се моля за прошка, но тя не се трогна натъпка багажа ми в раницата и ме изхвърли на улицата. Отидох при баща си, но той също ми посочи вратата: Разбери, това жилище е на жена ми, тя няма да иска да живееш с нас. Върни се при майка си, опитай се да се разберете. И хлопна вратата пред носа ми.
Не знаех къде да отида. Купих си билет за влака с парите, които ми бяха останали. От този ден животът ми се промени коренно. Озовах се в едно малко градче в Северна България, постъпих в професионална гимназия, завърших я и започнах работа като готвачка.
Не след дълго срещнах мъж, влюбих се и се омъжих за него. Заедно купихме собствен апартамент. Мъжът ми непрекъснато ме молеше да простя на родителите си, защото той е отраснал в дом за сираци и добре знаеше колко тежи липсата на родители.
Винаги отлагах примирието. Така мина време, докато един ден мъжът ми ми каза: Ти си щастлива, че имаш майка и баща, а си избрала по гордост пътя на сирака. Не можеш цял живот да отричаш хората, родили те всички правим грешки, върви и се срещни с тях!
Тръгнахме двамата към родния ми град. Позвънихме на вратата на някогашния ми дом отвориха ми остарелите вече родители. Когато майка ми ме видя, падна на колене и ме молеше за прошка. Осъзнах, че отдавна съм им простила, но не съм си признавала.
Влязохме вътре, представих съпруга си, съобщих им, че скоро ще стават баба и дядо. Родителите ми споделиха, че са се сдобрили, след като заедно са ме търсили. Моето изчезване ги сближи отново.
Втората жена на баща ми, виждайки, че той продължава да тъгува за майка ми, накрая му позволи да се върне, а самата тя се омъжи за друг този, с когото е имала връзка още по времето на брака с баща ми. Баща ми бе убеден, че чака дете от него, но впоследствие ДНК-тест показа, че той не е бащата. Така или иначе, родителите ми пак са заедно, щастливи са, а и аз съм щастлив. Всичко се получи така, както съм си мечтал като тийнейджър татко и мама отново под един покрив в нашия дом.






