Ще ти разкажа нещо, което наскоро ми се случи. Децата ни дойдоха на гости и, шегувайки се, ме нарекоха лоша домакиня.
Ден преди рождения ми ден започнах с приготовленията за празника. Помолих мъжа ми Пенко да обели зеленчуците и да ги нареже за салатите, а аз се захванах с месото и останалите гозби. Мислех си, че съм приготвила нещо вкусно и сърдечно, с което да зарадвам цялата фамилия. На самия ми рожден ден, рано сутринта, с Пенко отскочихме до сладкарницата в центъра на Пловдив, за да вземем голяма, пресничка торта такава, която знаех, че внуците ми ще харесат.
Първи пристигна синът ми Мартин с жена си и малкия Алекс, след тях се появи голямата ми дъщеря Елица с двете си деца, а накрая дойде и средната ми дъщеря Гергана със съпруга си и трите им дечица. Всички се настанихме около масата, приборите дрънчаха, хората си подаваха чинии, всички ядяха с охота и, по мое мнение, имаше достатъчно за всички. Внуците дори се омазаха толкова, че после тапетите по стените бяха на петна, а възрастните успяха добре да изцапат покривката. След като разлязохме чая, по едно време Елица се обърна към мен и каза през смях:
Мамче, ти много малко неща сложи на масата… Хапнахме, ама сега какво да правим?
Честно ти казвам, тези думи ме жегнаха. Може и да се шегуваше, всички се засмяха, но аз се почувствах леко засегната. Защото винаги гледам нещо да им приготвя поне да имат за вкъщи за из път, но пък трудно се готви за толкова голямо семейство с моите два малки тигана и старата фурна. Няма как да дам цялата си пенсия, около 800 лева, само за един празник.
Не се коси, булката ми каза Пенко тихичко в кухнята, докато рязахме тортата. Хубаво беше, за това не им стигна. Спокойно, другия път ще им споделиш рецептите и сами да си готвят, ако им е малко. А най-добре нека и те да донесат нещо. Толкова са много, а ние само двама!
Та ей така, взех си поука с усмивка семейните празници винаги са интересни!






