Марко и аз се оженихме преди малко повече от десет години, когато бяхме в средата на тридесетте. Той беше директор в голяма фирма в София, а аз работех в козметичен салон в центъра на града. Събрахме две деца, взехмам майчин отпуск и след това спрях да работя. Пари имахме достатъчно, защото Марко получаваше добра заплата около три хиляди лева месечно.
Марко беше човек, посветен на кариерата; често беше извън къщи и свободното си време прекарваше с майка си, Гергана, известна актриса от Националния театър Иван Вазов. Тя умело представяше болести и изблици на яд, само за да привлече вниманието на сина си.
Един ден, на семейно събиране, Гергана се обърна към мен и каза:
Марко е само мой, и не е от значение, че ти си жена му. За него семейството е само аз! Трябва да ме разбереш, защото и ти си майка. И каквото и да се случи, ти винаги трябва да му помагаш!
Тези думи запомних завинаги. На следващата сутрин помолих Марко да ми обясни поведението на майка му. Той се опита да оправдае нейните действия, както би се оправдал с лоша шега.
Но всички добри неща някой път свършват. Миналата година Марко загуби работното си място и започна да пие, за да се справи със своята тъга. Аз се върнах на работа в козметичния салон, за да помогна на семейството.
Не се отказах от надеждата, че Марко ще се събуди и ще се върне към старото си аз. Но не се случи чудо ситуацията се влоши. Подаде си молба за развода и Марко се премести при майка ми в Пловдив. Почувствах облекчение, защото имаше едно гърло по-малко, което трябваше да се храни.
Месец по-късно Гергана ме позвъна:
Забрави ли, което ти казвах? Трябва винаги да помагаш на съпруга си! Пенсията ми не стига, затова искам да ми изпращаш всеки месец пари, за да подпомагаш Марко!
Това беше истинска безпоща. Казах й, че ще подам молба за издръжка, защото задължението е на бащата да се грижи за децата. Тя ме обвиняваше, че аз съм го поставила в това състояние.
Чувствах се неловко и прекъснах разговора. Интересното е, че все още обичам бившия си съпруг, но не знам как да продължа живота си без него.
Този опит ме научи, че никой не може да живее вечно от чуждите обещания; истинската сила е в умението да се грижиш за себе си и за децата си, без да се оставяш да бъдеш манипулиран от чужди интереси.
