Съпругът изпрати жена си в село, за да отслабне, защото той беше загубил главата и искаше да се наслаждава свободно със своята секретарка.
Стефан, не разбирам какво искаш, каза Катерина.
Нищо особено, отвърна той. Просто искам малко спокойствие. Отиди в селото, почини си, свали килограм-друг. Иначе си станала съвсем бледа.
Хвърли презрително поглед към силуета ѝ. Катерина знаеше, че е напълняла заради лечението, но не каза нищо.
Къде е това село? попита тя.
На много живописно място, усмихна се Стефан. Ще ти хареса.
Катерина реши да не противоречи. И на нея ѝ беше нужна почивка. Може би просто сме уморени един от друг, помисли си. Нека почине малко. А аз няма да се връщам, докато не ме покани сам.
Започна да си подготвя багажа.
Нямаш нищо против, нали? уточни Стефан. Само за малко, за да си починеш.
Не, всичко е наред, отвърна Катерина с усмивка.
Тогава тръгвам, каза той и я целуна по бузата преди да излезе.
Катерина въздъхна дълбоко. Целувките им отдавна бяха загубили топлината отпреди.
Пътят отне много повече време, отколкото очакваше. Сгреши пътя два пъти навигацията не работеше и нямаше мрежа. Накрая се появи табела с името на селото. Мястото беше уединено, къщите, макар и дървени, бяха добре поддържани, с издълбани украси.
Тук няма модерни удобства, помисли си Катерина.
И не грешеше. Къщата приличаше на разпадаща се колиба. Без кола и телефон щеше да се почувства пренесена в миналото. Извади телефона. Ще му се обадя, реши, но пак нямаше мрежа.
Слънцето залязваше, а Катерина беше изтощена. Ако не намери къщата, щеше да прекара нощта в колата.
Нямаше никакво желание да се връща в града, нито искаше да даде повод на Стефан да каже, че не може да се справи.
Сляз






