Веднъж тази зла, приличаща на затъркан звяр жена неговата майка? Думите ѝ: Ти си грешката на младостта ми ехтяха в ушите му.
За себе си Льошко знаеше само, че го намерили плачещ от глад и страх на прага на бебеташкия дом. Майката на момчето, явно имала остатък от съвест, го увила в топло одеало, отгоре завързала козя пухена шалка и го оставила в картонена кутия. Не искала да замръзне.
Никаква бележка за името му, кога е роден или откъде е. Но в юмрука си държал голям сребърен медальон с буквата А нещо като наследство от майка си.
Медальонът беше особен, не като тези от магазините, а авторска работа с печат на златар. Следствените органи се опитаха да намерят безсърдечната майка-кукувица, но работата заседна. Златарят, направил медальона, вече беше починал от старост, а записи за изработката изчезнали.
Така момчето влиза в дома за деца като Алексей Неизвестнов. Още едно държавно дете.
Цялото си детство прекара в сиропиталището. Липсваха му родителската любов, и мечтаеше да намери майка си и баща си.
Сигурно нещо ужасно се изпъчи с майка ми. Тя ще ме намери и ще ме вземе! мислеше си, както всички други деца там.
Когато излезе от сиропиталището, възпитателката му даде медальона и разказа историята.
Значи, майка ми искаше да се намеря! каза той.
Може би! Или просто си го сграбчил от врата ѝ. Малките деца хващат всичко. Медальонът беше стиснат в юмрука ти без верижка! изрази предположението си възпитателката.
Льошко получи малко жилище от държавата. Завърши техникум и започна работа в сервиз.
С Албена се запозна случайно сблъскаха се на улицата. Точни






