Ведях собствен магазин за дрехи, и един вечер, точно преди затваряне, влезе бременна жена. Време беше да затварям, а тя продължаваше да обикаля и да преглежда рокли. Започнахме да говорим, тя ми разказа, че мъжът я е изоставил с две деца. Живееше в наета къща, но се наложи да се прибере при родителите си. С тях имаше някаква подкрепа, но после се оказа, че е бременна. Вече беше късно за аборт. Трябваше да ражда. Нямаше какво да облече, израснала бе. Историята й беше чужда за мен, но разбрах, че търси най-евтиното, а дори и за това нямаше пари. От умора реших, че няма да загубя нищо, ако й подаря една рокля. Жената се зарадва, беше толкова щастлива и благодарна. После си тръгна.
Времето мина, аз забравих този случай. Един ден, обикновен като всеки друг, в магазина влезе една жена и се усмихна. Опитвах се да си спомня откъде я познавам. Тя извади от скромната си чанта едно пакетче и започна да говори: Помните ли ме? Бях бременна и дойдох при вас, но нямах пари да си купя онази рокля. А вие ми я подарихте. Разговаряхме, казахте ми, че всичко ще се оправи, че в живота няма нещо, което не можем да преживеем. Чувствах такава подкрепа от вас и наистина успях да премина през тежките времена. Родих. Сама съм с три деца, но всичко е наред. И вярвам, че ще бъде още по-добре. Благодаря ви, че ме подкрепихте тогава. Беше ми толкова важно.
Прегърнахме се, пожелахме си всичко най-хубаво. Тя си тръгна. Отворих пакетчето. Вътре бяха криле обикновени ангелски крила. Стана ми неловко. Спомних си, че онзи ден подарях роклята повече от умора, за да се оттърва от проблема пред мен. А всъщност, без да осъзнавам, станах за нея подкрепа и ангел, който я изслуша, съчувства и ѝ подари няколко искрени души и една скромна рокля.
Толкова малко е нужно, за да излезеш от мрака. Понякога само няколко топли думи и усмивка са достатъчни.
