А на менетo ми дреме!” — Свети се разхождаше из стаята, размахвайки ръце. — Мамо, до кога ще търпим? Вече и приятелките ми се смеят!

Май, нямам търпение! Весела развярна ръце и премина през стаята. Мамо, колко още ще търпим? Приятелките ми вече ме подсмиват!

Мамо, пак тече! Пак! извика Весела, изтичайки от банята с мокра коса и кърпа в ръцете. Казах ти, че с този апартамент нещо не е наред!

По-тихо, ще чуят съседите! прошепна Радка Иванова, захвърляйки парцала и бързайки към дъщеря си. Къде тече?

Навсякъде! От чешмата, от душа, дори под мивката има локва! Весела размахваше ръце, пръскайки вода по коридора. Казах ти! Казах, че не трябваше да се захващаме с тази руина!

Радка мълча влезе в банята, погледна разлятата вода и тежко седна на столчето. Преди месец се преместиха в този двустаен апартамент в центъра на София, продавайки къщата си в покрайнините. Струваше им се, че животът най-накрая ще се оправи близо до работата, магазините, поликлиниката. А сега

Мамо, защо седиш? Трябва да направим нещо! Весела стоеше на прага, увита в хавлия.

Какво да правим? уморено отвърна Радка. Да викаме водопроводчик? Пак на наша сметка? Трети път за месеца.

Може да се оплачем на хазяйката? Нека тя плаща, това е нейният апартамент!

Опитах. Казва, че ние сме виновни, че не се ползва сантехниката правилно. А как можеш да ползваш чешма грешно? Радка стана и започна да събира вода с парцал. Хайде, похапни, че ще закъснееш за работа.

Какво хапване? Плитата пак не работи! възмути се Весела. Вчера цял вечер се мъчих, едва сварих каша. Днес изобщо не се включва.

Радка само въздъхна. Плитата наистина беше капризна още от първия ден, но хазяйката, Величка Стоянова, твърдеше, че е изправна просто трябва да свикнеш. Да свикнеш с това, че котлоните запалват на принципа ако искат, а фурната работи според настроението си.

Добре, ще отида при Марийка, ще поискам да вкипя чайник прорамна Весела, натягайки си дънките.

Спри! Няма да безпокоиш съседите! я спря майка ѝ. И без това ни е срам. Вчера искахме олио от Марийка, онази другия ден сол. Ще помислят, че сме просякини.

А какво ще правим? Да ходим гладни на работа?

Радка погледна дъщеря си и усети познатия ком в гърлото. Защо изобщо се съгласиха на този преместване? В къщата си проблемите бяха по-малко, живееха спокойно, без да безпокоят никого. А тук всеки ден ново изненада.

Весела си тръгна на работа гладна и ядосана, а Радка остана да се справя с потопа в банята. Изтри водата, опита да затегне винтовете без успех. Тънка струйка продължаваше да капе.

Телефонът звънна точно когато щеше да се обади на водопроводчика.

Радка Иванова? Величка Стоянова е. Как сте? Нямате оплаквания?

Ами Радка почна предпазливо, пак има проблем със сантехниката

Пак?! я прекъсна хазяйката. Какво ли правите с апартамента ми? Казах ви да внимавате!

Нищо небето ни правим. Отваряме и затваряме чешмите, както трябва.

Тогава защо викате майстори всяка седмица? Може би сте счупили нещо? Паднали сте тежко?

Радка стисна устни. Нищо не бяха чуп

Rate article
А на менетo ми дреме!” — Свети се разхождаше из стаята, размахвайки ръце. — Мамо, до кога ще търпим? Вече и приятелките ми се смеят!