На улицата видях мъж с наранен крак и предложих да повикам линейка, но той поиска телефона ми и направи необичайнo обаждане

По пътя към работата забелязах мъж с ранена крака и предложих да извикам линейка, но той помоли телефонa ми и направи странно обаждане.
Бързах към офиса, както винаги закъснявала. Въздухът беше ветровит, асфалтът още мокър от нощния дъжд. Пресичах улицата, когато видях мъж на ръба на тротоара. На около четиридесет. Седяше, облегнат на стена, дишаше тежко. Панталонът му беше разкъсан на коляното, а крака окървавен.
Минувачите минаваха покрай него, сякаш не го забелязваха. Някой говореше по телефона, друг ядеше, трети само погледна и се обърна. Аз не можах да продължа. Нещо в погледа му ме спря.
Налага ли ви се? Паднахте ли? наведох се към него.
Той кимна леко и се опита да се изправи, но веднага се сви от болка.
Да викам спешна помощ? вече вадех телефона.
Не, не трябва. Гласът му беше пресипнал, изтощен. Моля, не звъни. Ще се справя.
Сигурни ли сте? Кървите, не можете да ходите намръщих се. Защо не искате в болница?
За момент погледна настрани, сякаш премисляше нещо.
Може ли да звъдна на приятел? Телефонът ми е изтощил се. Едно обаждане и това е.
Задръзнах и се поколебах, но му подадох устройството. Набра номер бързо, сякаш го знаеше наизуст, и се оттегли леко настрани:
Ало. Аз съм. Можеш ли? Да. Спешно.
Шепна още нещо, върна ми телефона и се усмихна леко:
Благодаря. Много сте добра.
Кимнаха и почти подхвърчах, без да разбера защо изпитвах странно безпокойство. Може би защото всичко беше прекалено загадъчно.
Но после стана нещо неочаквано.
Минали няколко дни. Бях забравила за случая, когато незнайно число ми се обади.
Здравейте. Срещахме се на улицата, дадохте ми телефона си.
За момент замръзнах.
Да помня. Всичко наред ли е?
Благодарение на вас да. Нямате представа колко ми помогнахте. Ако не беше обаждането можеше да свърши зле. Благодаря. Ако ви трябва помощ звъннете. Задължен съм.
Бяхте ли в болница?
Не. Но да кажем, оправих се. А вие сте от онези, които не минават безразлично. Такива са малко.
Не обясни подробности, а аз не попитах. Някак сърцето ми се стопли. Понякога просто даваш телефон и това променя нечий живот.

Rate article
На улицата видях мъж с наранен крак и предложих да повикам линейка, но той поиска телефона ми и направи необичайнo обаждане