Представете си какво бихме постигнали, ако ценихме хората повече от печалбата. Представете си.
**Представете си**
Представете си град, в който никой не е невидим.
Където името на чистачката се помни също толкова, колкото това на директора.
Където стойността на човек не се измерва в лева, а в доброта.
Замислете се за свят, в който първият въпрос на бизнес срещите не е *Колко ще струва?*,
а *Колко живота ще подобри?*
Където иновациите не се тласкат на пазара за максимална печалба,
а се отглеждат с внимание, защото целта им е да лекуват, да учат, да издигат.
Представете си училища, в които всяко дете получава грижа не заради оценките,
а защото всеки ум е история, която заслужава да бъде чута.
Болници, където пациентите не са номера,
а хора с мечти, които още чакат да бъдат изживени.
Работни места, където уикендите принадлежат на семействата, а не на сроковете.
Какво би било, ако най-богатите сред нас не бяха тези с най-големите сметки,
а тези, които създават най-много възможности за другите?
Ако истинската борса не беше Уолстрийт,
а моментите на съпричастие, които всекидневно се разменят между непознати?
Представете си управляващи, които измерват успеха не с БВП,
а с усмивки, с грамотност, с по-малко сълзи, пролити в тишина.
Съседи, които не се състезават кой да заблести повече,
а кой да помогне на другия да се издигне.
И представете си себе си в такъв свят
без бързане, без страх, без безкрайни изчисления
а просто живеещ, напълно,
защото сте ценени просто защото сте човек.
**Представете си. И след това започнете.**
Животът е по-богат, когато го споделяме, а не когато го пресмятаме.
