Бабушкина приказка за Камелия и Елица
Ох, внучета, елате по-близо, ще ви разкажам една история, която ми разказа съседката в дома за възрастни. Мен, старата, децата ме сложиха тук, та сега само слушам различни случки и ви ги преразказвам. А тази – за Камелия, мъжа й Стамен и сестра й Елица. Ох, и болна е тази история, слушайте.
Седяха веднъж на вечеря, Камелия, Стамен и Елица, сестра й. Печеха месо, миришеше на цялата къща, а Стамен вдигна чашата:
— За семейството! Да става все по-голямо!
Но очите му не бяха към Камелия, а към Елица. А тя си търкаше салфетката, едва се усмихваше, сякаш я гризе нещо. Камелия виждаше всичко – как Стамен подава палтото на Елица, как се смее на шегите й, как млъкват, когато тя влиза. Но мълчаше, такъв й беше навикът – да не забелязва.
— За семейството, — отвърна Камелия, отпивайки си от гроздовия сок.
Елица вдигна очи, а в тях – толкова мъка, че на Камелия й стана студено.
— Ели, добре ли си? — попита тя.
— Уморена съм, много работа, — отвърна Елица.
Но Камелия знаеше, че сестра й няма особено натоварване, и пак мълча. Мълчанието беше нейният щит.
Стамен изведнъж се изкашля:
— Между другото, за работата. Одобриха ми проект в друг град. След месец заминавам, за половин година, а може и повече.
Камелия премръзна.
— Половин година? — повтори тя. — А отпуската през лятото?
— Камелия, това е шанс! — възкликна той страстно. — Веднъж в живота се случва такова нещо!
Говореше й, а гледаше Елица. А тя втренчи поглед в чинията, сякаш там имаше отговор за всичко. Камелия видя как под масата ръката на Стамен покри тази на Елица. Само за миг. Елица си отдръпна ръката, сякаш се беше опърлила. А Камелия седеше и гледаше – мъжа си, който блестеше, и сестра си, която все едно ще се разпадне.
Вечерята приключи някак принудено. Елица се оплака от главоболие и се приготви да си тръгва.
— Ще те закарам, — веднага каза Стамен.
— На теб ти е в обратната посока, — забеляза Камелия.
— За сестра не жал, — отвърна той.
На прага се обърна, в очите му – решителност:
— Трябва да поговорим, Камелия. Сериозно. Когато се върна.
Остави я сама, с миризмата на недоизядена вечеря и безпокойство в сърцето.
Две седмици Камелия живееше като в мъгла. Стамен звънеше всяка вечер, разказваше за „проекта“, за новия град, апартамента. Но гласът му беше чужд, механичен. Питаше я как е, но не слушаше отговорите. Камелия се опитваше да се доближи до Елица:
— Искаш ли да ходим на кино или по магазините?
Но тя се изплъзваше:
— Уморена съм, Камелия, друг път.
Елица изглеждаше изтощена – отслабнала, сенки под очите. Камелия забелязваше как сестра й поставя ръка на корема, сякаш крие нещо.
Подозрението рано