Петър седеше в тъмната стая, прислушвайки се към нощните звуци. Под прозорците спря кола, врата отскочи меко, кратките цъкания на каблуците заглъхнаха зад входа. Накрая ключът бавно се завъртя в ключалката…
Той се опитваше да не диша, за да улови най-малките шумове. Послуша се шумолене на дрехи, почти беззвучни крачки. «Страх я е да не ме събуди, даже ципели не е обула», — усмихна се Петър просеб си.
Вратата се отвори безшумно. Ралица на пръсти влезе в спалнята. Отвън имаше достатъчно светлина, за да види, че леглото е непокътна, никой не лежи на него. Ралица замръзна за миг, усети напрегнатия му погледа и се обърна.
— Уплаши мен. Защо не спиш? — попита тя рязко.
— Чаках те. — Петър стана, приблигна се до вратата и щракна електричеството. От ярката светлина Ралица зажмури.
— Къде беше? — Петър оглежда втренчено бледното й лице с изтрит грим.
— Извиняй, забравих да ти кажа… — тя гледаше в земята.
— Не ми казвай, че беше у приятелка. Кажи истината, ще ни е по-лесно. Отдавна ли ме изневеряваш?
Тя се дръпна, сякаш да избяга. После леко поклани глава.
— Два месеца, — прошепна тя, поглеждайки го за миг. — Исках да ти кажа, но… Извинявай. Сега си тръгвам. — Излезе бързо от спалнята. Петър чувствуваше как движи нещо в коридора.
Ралица се върна с куфар, сложи го на леглото, отвори шкафа и почна да вади дрехи. Скарачките звънтяха, удряха се една в друга, падайки с ръблетите върху куфара.
— Може би утре ще се занимаваш с това, когато ме няма? — Петър взе възглавница и излезе от спалнята.
Без да се съблича, легна на дивана в другата стая, покри се с одело. Не му се спи. Искаше да разбие всичко около себе си, да удари Ралица, да изтрие следите от чужди целувки. Поеми дълбоко, опитвайки се да се успокои.
***
С приятелите бяхме решили да отпразнуваме края на сесията на плажа. Свалихме се и веднага хукнахме във водата. После Митко и Георги отиха за бира, а аз останах да пазя нещата.
Седях на дънките си и гледах как децата се плискат край брега. От водата излезе красиво момиче и дойде право към мен. Взе кърпа от съседното одеяло и почна да си суши косата. Петър не можеше да откъсне поглед от загорялата й кожа, където капки вода блестеха. Тялото й беше толкова близко… Искаше се да я докосне.
Момичето усети погледа му и рязко се обърна. Петър не успя да отвърне очи. Сигурно изглеждаше като провинило се дете, защото тя се усмихна. Когато Митко и Георги се върнаха, вече бяхме се запознали и се смеехме заедно.
Ралица видя момчетата и почна да се прибира. Надя сарафан през главата, за миг тя изчезна. Митко хвана погледа на Петър и се усмихна многозначително, а Георги вдигна пНо в този момент Петър осъзна, че сърцето му вече принадлежи на Сашка и всичко останало е само минало.