Какво си позволявате?

Сутринта, когато чукна будилника по главата, Стефан Гълъбов стана от леглото и с боси крачещи се отправи към кухнята. Там го чакаше истински шок. На масата, с едното изящно краче хвърлено върху другото, седеше Мими. Беше облечена в кокетен дантелен фартук. По-точно, това беше единственото, което носеше. Последният факт толкова смути Гълъбов, че дори зажмури.

“Мъничко, събуди се!” Мими лекохкато скочи от столчето и се уви около врата на зашеметения Стефан. “Аз вече съм приготвила закуска!”
“Наистина? И какво е това?” попита той, гледайки влакнестото нещо.
“Ей, Стефане, това са парени броколи!”

Стефан никога не беше ял “парени броколи”. Той свикна да закусва с по-обикновени неща.

“Може би малко кетчуп?” предложи той колебливо, неспособен да дъвче безцветното и безвкусно ястие.

Но, видял как идеалните вежди на Мими се свиват, Стефан бързо се отказа от идеята си:

“Разбира се, скъпа! Без кетчуп!”

“И за какво такова щастие?” мислеше си той, докато дояждаше. Но мисълта му не беше за броколите, а за богинята, която седеше на старият кухненски стол. “Тази нимфа! Наяда! Беатриче – сега моя!”

***
Първият път, когато Стефан видя Мими, беше в театъра, където работеше като осветител вече трийсет години. Един ден, докато поправяше прожектор, насочи светлината към сцената и… я видя! Тя беше фина, почти прозрачна, ефимерна. Оттогава нямаше мир за него.

Не, Стефан не беше от онези мъже, които бягат по всяка пола. Което беше странно за човек, работил в театър. Там имаше репутация на почтен работник. Може би точно затова небесата му подариха Мими?

***
Бързо се обръсна и започна да се облича за работа.

“Няма ли да ми изгладиш ризата?” попита той с кроткост.

Но “нимфата-Беатриче” беше заета с нещо си божествено.

“Мъничко, можеш ли сам?” прощя тя, без да откъсва очи от телефона.
“Добре, сам – та сам!” не възрази Стефан.

Тъй като нямаше идея къде се намира ютията в този раннен час, просто разглад”Докато скришумваше към работата, Стефан усети внезапно облекчение — че поне днес няма да трябва да обяснява на Мими как хлябът всъщност не е ‘глутен’.”

Rate article
Какво си позволявате?