​Моята майка тежко боледува, но не изпитвам никакви чувства – тя го заслужава.

Майка ми е тежко болна, а аз не изпитвам нищо. Заслужава си го.

В нашата сграда живее една възрастна жена на име Райна. Винаги е била добра съседка, готова да помогне с дума и дело. Когато майка ми се разболя, Райна често идваше у нас, за да се грижи за нея, докато аз бях на работа или се занимавах с децата. Тя поддържаше майка ми, помагаше в домакинството, и благодарение на грижите й, майка ми започна да оздравява.

Но след време и самата Райна се разболя тежко. Състоянието й се влоши до такава степен, че трябваше да я хоспитализират. До този момент бях убедена, че Райна е сама, че няма нито деца, нито роднини. Оказа се обаче, че има голямо семейство: син, занимаващ висока позиция в голяма фирма, дъщеря — успешна бизнесдама, няколко внучки. Всички живеят в изобилие, но през цялото време, в което бяхме съседи, нито веднъж не видях някой от тях да я посети.

Когато Райна попадне в болницата, дъщеря й се появи, за да събере необходимите й вещи. Срещнах я в стълбището и се опитах да предложа помощ, да споделя опита си от грижата за болен човек. Но отговорът й ме шокира:

— Това не ме засяга. Донесох каквото казаха лекарите, повече не трябва нищо. Да каже благодаря, че въобще дойдох.

Бях ударена от тази студенина. Как можеш така да се отнасяш към собствената си майка? Да донесеш нещата по списък и да си тръгнеш, без и капка съчувствие.

Всеки ден след работа посещавах Райна в болницата, опитвах се да я подкрепя, разказвах й новини, давах й надежда. После се прибирах у дома и не можех да спра да мисля за дъщеря й, за нейното безразличие.

Майка ми, научила за всичко, каза:

— Не знаеш какви са били отношенията в тяхното семейство. Може би не без причина децата са се отдръпнали от нея.

— Но тя е нейна майка, каквото и да се е случвало.

— Ако всички мислеха като теб, светът щеше да е много по-добър.

Тези думи ме накараха да се замисля. Наистина, не винаги знаем цялата истина за семействата на другите, за какви рани и обиди се крият зад затворените врати. Но пак ми е трудно да приема такова равнодушие към този, който ти е дал живота.

Rate article
​Моята майка тежко боледува, но не изпитвам никакви чувства – тя го заслужава.