Изключително е важно да не се подиграваме на хората от провинцията!
Завърших икономика и преди няколко месеца започнах работа като счетоводителка в една компания…
Първите няколко дни на работа ме върнаха години назад, когато се явявах на приемните изпити, а после и на семестриалните.
Никога няма да забравя как другите момичета ме гледаха с подигравка – облечени стилно, модерно, гримирани и наперени.
А аз – едно бедно момиче от село, което изпитваше ужас да не изпусне ранния влак, да не се обърка с трамваите и автобусите и да не закъснее за изпитите. Не ми беше до това как ще изглеждам или как ще се облека.
Когато ме приеха, нещата не се промениха. Продължаваха да ме гледат свисоко и да ми се смеят, когато в студа ходех с единствените си затворени обувки.
Те минаваха покрай мен, сякаш съм невидима, докато стоях премръзнала и духах на ръцете си, за да ги стопля.
Отначало никой не ме канеше никъде, а после започнаха да правят точно обратното.
Все ме викаха на кафе или „да хапнем по нещо“, защото знаеха, че нямам пари и – против волята си – ще им откажа.
Подигравките и обидите на другите ме сближиха със Стефан, който също като мен беше от дълбоката провинция, беден, немодерен, колега, който цепеше стотинката на две.
С него не станахме гаджета, но и до днес сме истински приятели, разчитаме един на друг и си помагаме.
И двамата се оказахме устойчиви – той започна работа в Пловдив, за да е по-близо до родителите си и да може да им помага.
Аз се устроих в София, защото сестра ми живее наблизо, сама отглежда племенницата ми и има нужда от мен. Никога досега не бях споделяла тези свои преживявания с никого.
Наскоро обаче на новото ми работно място дойде една от бившите ми колежки. Беше надменна и ехидна, докато не я сложих на мястото й.
Обясних й, че документите, които е донесла, са абсолютно сгрешени и че те биха могли да подведат шефовете ми. Тя отвори уста, същински театър.
Но след като й обясних, че в този офис не се повишава тон, подвила опашка.
Много ми се искаше да й върна за присмеха и унижението, на които с приятелките си ме бяха подлагали, но не можах.
Реших, че достатъчно унижение е получила с нейната надменност и претенции.
Щастлива съм, че не се поддадох на такива като нея да ме смачкат.
