Завърших икономика и преди няколко месеца започнах работа като счетоводителка в една компания…
Първите няколко работни дни ме върнаха години назад, когато се подготвях за кандидат-студентските изпити, а след това и за семестриалните.
Никога няма да забравя как другите момичета ме гледаха с презрение – изтупани, модерни, гримирани, самодоволни.
А аз – едно бедно момиче от селото, което умираше от ужас да не изпусне ранения влак, да не се объркам с трамваите и автобусите и да не закъснее за изпитите. Въобще не мислех за това какво ще облека и как ще изглеждам.
Когато ме приеха, нищо не се промени. Все така ме гледаха отвисоко и ми се смееха, когато в сняг ходех с единствените си затворени обувки.
Не е важно откъде си, а какъв човек си.
Отминаваха ме като предмет, докато стоях премръзнала и духах на ръцете си, за да ги стопля.
Отначало никъде не ме канеха, а после започнаха да правят точно обратното.
Все ме викаха „да хапнем нещо“, знаейки, че нямам пари и – ща не ща – ще им откажа.
Подигравките и обидите на другите ме сближиха със Стефан, който също като мен беше от провинцията, беден, немодерен колега, който цепеше стотинката на две.
С него така и не станахме гаджета, но сме истински приятели, разчитаме един на друг и си помагаме.
И двамата сме упорити – той започна работа в Пловдив, за да е по-близо до родителите си и да може да им помага.
Аз трябваше да се уредя в София, защото сестра ми живее наблизо, сама отглежда племенницата ми и има нужда от мен.
Никога не бях споделяла тези си преживявания с никого.
Неотдавна на новото ми работно място дойде една от бившите ми колежки. Беше надменна и ехидна, докато не я поставих на мястото й.
Обясних й, че документите, които е донесла, са напълно сгрешени и че могат да подведат шефовете ми. Тя отвори уста, но не бе за разказване.
След като й обясних, че в този офис не се повишава тон, тя се стегна.
Исках да й върна за присмеха и унижението, на които ме подложиха тя и приятелките й, но не можах.
Реших, че излагацията и големите претенции са й достатъчни.
Щастлива съм, че не позволих на такива като нея да ме сломят.
