Ще споделим всичко по равно

На сутринта Елена се носеше на крилете на щастието. От повече от седмица имала връзка с красиво момче. Бяха се запознали в сайт за запознанства. Първоначално се свързваха само там, а след това си размениха телефонните номера. Вчера мечтата ѝ се сбъдна: Робърт я покани на премиерата на научнофантастичен филм в киното.

– Работя в събота, ще бъда свободен около пет. Киното е само на две пресечки от работата ми. Исках веднага да ти кажа, че наблизо има чудесен ресторант.
Младите хора се съгласяват, че тя им резервира столика, а след това те ще бъдат настанени в ресторанта.

Елена изобщо не беше zażenowana факта, че тя трябваше да стигне до същото място, за да се срещнат и след това да направи резервация. Тя го смяташе за принц, който не обича простаците.

Робърт беше добре известен банков служител, капитан на аматьорски отбор по волейбол и запален пътешественик. Той беше мечтата на всяко момиче, включително и нейната. Дори в най-смелата фантазия не можеше да си представи такъв човек един до друг.

Елена вече мечтаеше за това, че ще бъде с него, че ще споделя живота на семейството, че ще бъде с него в добро и лошо. Но засега младият мъж предложи да сподели с нея сметката в ресторанта.

– Елена, ти си поръча много скъпо вино, а цените на стридите тук са ужасни , затова предлагам всеки от нас да плати за поръчката си.

Момчето изрече тези думи по толкова утвърдителен начин, че Хелена веднага извади портфейла си и плати своята част от поръчката.

“Може би той ме изпитва за меркантилност?”. – помисли си момичето и веднага предложи да плати сама билета си за киното. Робърт беше чудесен събеседник, също толкова интересен, колкото и самият филм. Момичето беше напълно очаровано от него, но в душата ѝ имаше известни съмнения. След края на филма всичко стана още по-ясно.

– Елена, вие живеете на улица Волска ?
– Да, ще ме придружите ли ?
– Да, може да се каже и така, почти сме на път, ще тръгнем заедно, само че аз ще сляза малко по-рано.

В този момент на Хелена ѝ хрумна, че човекът иска да спести пари и да раздели цената на таксито наполовина.

Младият мъж вдигна ръка и в същия момент към тях се движеше стар автомобил.

– Можете ли да ни закарате до улица Волска ?

Шофьорът изглеждаше малко по-млад от Робърт.

– Аз също живея в този район. Това ще бъде последният ми маршрут за днес. – отговори младият мъж и отвори вратата на колата.
– Вие отивате ли ?

Но изглежда, че момчето не чуваше Робърт, не можеше да откъсне очи от Елена.
– Отиваме ли или не? Ти пиян ли си?
– Не, просто си мисля. – каза шофьорът, погледна Хелена и запя песен на известен певец: – Ще си поделим всичко по равно…”.

Нощта падаше, пътищата бяха полупразни, , Робърт посочи мястото, където щеше да слезе.

– Дължиш ми половината – каза Робърт на Елена и я целуна по бузата.

В този момент повече от всичко на света ѝ се искаше да се разплаче. Докато общуваха, тя много пъти си беше представяла първата им целувка, но че ще се случи така, не можеше дори да си представи.

– Какво следва?
– Не разбирам ли?
– Къде искаш да застанеш на улица Волска ?
– В двадесет и петата къща – каза Елена с тъга.
– Не се притеснявайте, няма да ви таксувам за пътуването. Момичета като теб имат нужда да бъдат пренасяни.
– Можеш ли да изпееш отново тази песен?
– За истинската любов?

Шофьорът бързо откара Хелена до дома, като я обсипваше със забавни шеги и въпроси, само и само да я задържи възможно най-дълго при себе си.

– Съжалявам, трябва да бягам, мама вече гледа. За да видя! – каза момичето и се втурна към дома.
– Ще се видим утре. – каза шофьорът.

Елена не можа да заспи цяла нощ. Всеки път, когато затваряше очи, сънуваше кошмари. Все сънувала, че трябва да плати, но не можела да намери парите. Едва на сутринта успяла да заспи.

– Елена, събуди се, Робърт те чака с цветя.
– Робърт дори не знае къде живея.
– Но защо да не знае, след като вчера те доведе у дома, а после дълго се гушкахте в колата с любимия си.
– Скъпа моя! Мамо, той се казва Адам. – отговори Елена и побърза да излезе на балкона.

 

Rate article
Ще споделим всичко по равно