Винаги съм обичала децата и от малка знаех, че щом порасна, ще се грижа за тях. Накрая реших да работя като бавачка. И защо не? Децата са такава радост, а още по-голяма радост е да можеш да отгледаш едно прекрасно човешко същество.
Когато си търсех работа, отидох в една агенция, която се занимаваше с настаняване на бавачки. Не ми се наложи да чакам дълго. Още на интервюто в агенцията забелязах, че мениджърът много ме харесва, а ден по-късно ми се обадиха родителите на Сара на година и половина. Проведохме приятен разговор и те ме поканиха да дойда на следващия ден, за да се запозная с детето.
Щом влязох в апартамента и Сара ме видя, тя веднага поиска да седне в скута ми. Детето много ме хареса – в този момент майка ѝ нямаше съмнение, че си струва да ме вземе за бавачка. Най-важното е детето да харесва човека.
Не съм задавала никакви въпроси относно грижите за детето – в края на краищата вече имах голям опит, а и какво може да е особено в грижите за толкова малко дете – всичко е ясно. Същия ден със Сара си прекарахме чудесно заедно и аз се прибрах у дома си.
По средата на нощта майката на Сара ми се обади.
-Ева, измихте ли бебето със сапун?
– Ами да, беше в банята. – Майката закачи слушалката. Както се оказа, Сара беше алергична към сапун. Не попитах, а родителите ѝ не ми казаха. За щастие, детето беше добре и това не се отрази на здравето му. Но сега разбирам, че всяко малко нещо е важно, всяка дреболия. Тогава не бях отхвърлена, майката на Сара е много интелигентна и културна жена – с нея отново намерихме общ език.