– Излишно е да казвам, че за всичко това съм виновен аз! – Сестрата на приятеля ми се разплаква. – Дори не можех да си представя, че това ще се случи! А сега не знам какво ще се случи. Дори не знам как да сглобя всичко това, за да не загубя лицето си.
Сестрата на приятеля ми се омъжи преди няколко години.
След сватбата беше решено, че младоженците ще живеят с майката на съпруга си. Родителят му има голям тристаен апартамент и има само един син.
– Аз ще запазя една стая, а останалото е твое ! – казала свекървата. – Всички сме добре възпитани хора, така че мисля, че ще се разбираме.
– Винаги можем да се изнесем! – казал съпругът на жена си. – Не виждам нищо лошо в това да се опитам да живея под един покрив с майка ми. Ако не се разбираме, винаги можем да отидем в апартамент под наемһттр://….
Така и направиха. Оказало се, че съвместният живот е доста голямо предизвикателство. И снахата, и свекървата се стараеха, но с всеки изминал ден ставаше само по-зле. Натрупаните обиди избухваха от време на време, споровете зачестяваха с всеки изминал ден.
– ти каза, че ако не можем да живеем заедно, ще се изнесем ! – каза съпругата му, избухвайки в сълзи.
– Ами нали така? – усмихна се снизходително съпругата му. – Това са дреболии и заради тях не е разумно да си събираш куфара и да се изнасяш.
Точно една година след сватбата съпругата му забременяла и родила здрав син.
Раждането на внука съвпаднало с времето, когато свекървата напуснала старата си работа и все още не успяла да си намери нова, защото работодателите не били склонни да наемат дама в предпенсионна възраст. Така че снахата и свекървата трябвало да седят 24 часа в денонощието нос до нос, тъй като никоя от тях нямала възможност да излезе някъде. Поради това атмосферата вкъщи се влошавала с всеки изминал ден.
Съпругът само свивал рамене, слушайки оплакванията, тъй като по това време той бил единственият издържащ семейството.
– Сега ние с теб не можем да оставим майка ми сама, тъй като тя няма средства за препитание. Не мога да я оставя да се грижи сама за себе си, а не мога да си позволя да наема апартамент и да помагам на майка ми. Когато майка ми си намери работа, тогава ще се изнесем!
Търпението на младата съпруга обаче започнало да се изчерпва. Младата жена опаковала своите вещи и тези на сина си и се преместила при майка си. На тръгване тя казала на съпруга си, че никога повече в живота си няма да стъпи в дома на майка му. Ако той цени семейството си, трябва да измисли нещо.
Съпругата била сигурна, че любимият ѝ цени семейството си и веднага ще започне да се опитва да си го върне. Тя обаче жестоко се е заблудила.
Изминаха повече от три месеца, откакто съпругата отиде да живее при майка си, а мъжът дори не се опита да си я върне. Мъжът живее с майка си и общува със съпругата и детето си чрез видеовръзка, когато се връща от работа, а през уикендите ги посещава в дома на свекърва си.
Мъжът разполага с вниманието и грижите на две жени едновременно, освен това родителят искрено съчувства на сина, когото разгневената съпруга е изоставила, а иначе не се налага да се грижи за детето. Съпругът е победител! А свекървата сигурно си живее чудесно, защото всъщност не е загубила нищо!
А младата съпруга не е доволна от ситуацията. Тя много обича съпруга си, въпреки че знае, че той не се държи както трябва.
– Какво сте очаквали, когато сте си тръгнали? – пита съпругът: – Можеш да се върнеш, ако искаш.
Най-вероятно съпругата не възнамерява да напусне майка си и да наеме апартамент. Момичето, което е в отпуск за отглеждане на дете, разбираемо не разполага със средства за това.
Това наистина ли е краят на семейството?
Как мислите, има ли тя дори малък шанс да се върне в дома на свекърва си и да излезе с лице от тази ситуация ?