Със съпруга ми отгледахме единствения си син заедно и се стараехме да му осигурим всичко. Преди седем години той се ожени. Оставих ги да живеят в апартамента на майка ми, който наех. Много харесвах снаха си и приех избора на сина ми.
Една година след сватбата Моника роди близнаци. Веднага станах щастлива баба на две очарователни момиченца. Оттогава семейните отношения се влошиха. Моника се оплакваше, че Денис някак си се е променил. Не обърнах внимание на забележката ѝ, смятах я за глупост. Но грешах.
Оказа се, че синът ми си има любовница. Стигна се дотам, че той поиска развод! След пет години с Моника и двете деца. Моника подозираше какво се случва. Макар че това явно беше неприятна новина за нея.
Денис взе вещите си и замина при любовницата си. Моника и дъщерите ѝ останаха в нашия апартамент.
Това може да се стори неподходящо на някои, но аз реших, че бившата съпруга на сина ми не трябва да живее в моя апартамент. Тя има родители, които трябва да помогнат на дъщеря си да си намери собствен апартамент. През годините те изобщо не са помагали на младите. Това, че живеят в провинцията, не е причина да не помагат на децата си.
Реших отново да наема апартамент, за да имам някаква помощ при пенсиониране. Затова проведох неприятен разговор със снаха си . Казах й, че й давам два месеца да си намери нов апартамент и да се премести. Предложих ѝ и моята помощ.
Моника беше изненадана и каза, че решението ми е било пълна изненада за нея. Тя въздъхна разочаровано и с тъга в гласа каза, че няма представа къде ще отиде с двете си деца. Да, те ходят на детска градина и на уроци тук. Но аз очаквах бившата ми снаха да ме разбере. Защо трябва да ѝ давам апартамента си?
Месец по-късно Моника се премести обратно при родителите си. Оттогава не съм я виждала. Тя не отговаря на обажданията ми, а по-късно блокира номера ми. Опитах се да разговарям с нея чрез сина ми, защото той понякога говори с нея за издръжка.
Липсват ми внуците ми. Не знам какво да правя. Искам да отида там и да поговоря с тях. Може би ще успеем да уредим нещо.
Смятате ли, че има някакъв шанс да мога да общувам с внуците си?