Дъщеря ми и семейството ѝ се оказаха без покрив над главите си. След наводнението апартаментът им беше необитаем и трябваше да се ремонтира. Излишно е да казвам, че бъдещата ми дъщеря и семейството ѝ се преместиха при мен.
Беше очевидно, че няма къде другаде да отидат, затова ги приех. След разговор с дъщеря ми и зет ми обаче решихме, че това е принудителна мярка и те ще се върнат в апартамента си възможно най-скоро.
Имам прекрасна дъщеря, а зет ми не е глупак, така че те бяха напълно съгласни с мен: семейството е самостоятелен организъм, всички други хора са чужди елементи за него. Аз съм съвсем сериозен в това отношение и сега ще обясня на какво точно се основава моята гледна точка.
Имам свой собствен ритъм на живот, който поразително се различава от този на дъщеря ми и зет ми. Например, докато мога да понасям присъствието на дъщеря ми в моето обкръжение, зет ми е напълно непознат за мен човек, но и той има право на личен живот. Например няма абсолютно никакъв смисъл да се караме заради навика ми да заспивам с включен телевизор или заради това, че дъщеря ми и зет ми са решили да поканят гости в дома ни. Всеки има свои собствени изисквания за чистота в апартамента, така че няма нужда да спорим, че не сме измили чиниите. В края на краищата такива дреболии могат да развалят и най-красивите отношения.
Освен това имаме съвсем различни приоритети, когато става въпрос за храна. А какво да кажем за ситуациите, когато гостите се появяват вкъщи неочаквано. Тук нещата могат да варират, защото не е тайна, че в такива моменти някой може да се изкуши от чужди деликатеси. И окачването на катинар на хладилника не е решение.
Също така различните графици за почивка, заради които ще трябва да се движите на пръсти през цялото време, могат да се превърнат в сериозен проблем. Хората не са много чувствителни към чуждия сън, а липсата на сън може да се превърне в спусък за повишена раздразнителност и главоболие, което може да се нарече детонатор. Понякога е необходима само една малка искра, за да предизвика експлозия.
Освен това не искам да съдя живота на дъщеря си и на нейния съпруг. Научил съм я на всичко, но сега искам да видя само това, което са готови да ми покажат, и не искам да знам повече. А това е доста неосъществимо, когато живееш с хора в един и същи апартамент.
И най-важното, трябва сама да реша с какво мога или искам да им помогна и искам да го направя по собствена воля. Също така искам да имам време за себе си