Майка ми е решила, че ще издържам дъщерята на новия ѝ съпруг

Преди няколко години майка ми се омъжи. Сватбата се състоя по всички стандарти, всичко беше както трябва. Новият ѝ съпруг се премести в апартамента ѝ. Майка ми има малък едностаен апартамент, но те решиха да живеят точно там.

Съпругът ми е войник. Живеем сами и си имаме собствено жилище. Преди известно време решихме да си купим апартамент. Купихме двустаен апартамент, разбира се, взехме заем.

Винаги съм си мечтала за такъв апартамент. Той е светъл, просторен, с високи тавани. Това е средата, в която искаш да живееш.

Отне ни много време да обзаведем гнездото си, да го ремонтираме. Правехме нещата бавно, не бързахме. Освен това искахме перфектния апартамент. Точно такъв, за какъвто мечтаехме. Последната причина за бавния ремонт беше бюджетът. Въпреки че живеем добре, не печатаме пари, а трябва да ги изкарваме.

С гледането на ремонта се зае майка ми. Тя живее близо до нашия апартамент, само на две спирки от него.

Преди месец отидохме на почивка. Пристигнахме, без да кажем на никого, и отидохме направо в апартамента ни. Трудно е да се опишат емоциите, които изпитах, когато видях децата да тичат там.

Оказа се, че майка ми е позволила на дъщерята на новия си съпруг да живее в нашия апартамент. Да кажа, че бях шокирана, е меко казано. Веднага набрах номера ѝ и я помолих да ни дойде на гости със съпруга си. Майката изобщо не разбираше защо съм възмутена и какво е направила лошо.

-Какво не е наред с това? Вие рядко идвате тук, живеете далеч. Нима апартаментът трябва да стои празен? Бихте могли да наемете апартамент, а тя не може да го наеме, бюджетът не й позволява, а с две малки деца не може да си намери работа.

Когато я попитах защо е дошла в столицата, след като е в такова плачевно положение, никой не ми даде ясен отговор.

Ремонтът ни постепенно отива “в разруха”. Всичко в кухнята е изцапано с мазнина, мебелите са изрисувани от децата.

Съпругът ми каза, че й даваме срок да се премести – три месеца. Това е достатъчно време, за да реши къде да се премести и как да организира живота си по-нататък.

Майка ми обаче започна да се опитва да ни внуши чувство за вина:

-Как можеш да изхвърлиш една майка и децата й на улицата? Ето защо нямате собствени деца. Истински егоисти.

Със съпруга ми не разбирахме защо ще позволим на непознат човек да живее в апартамента ни за неопределено време. Твърдо заявихме, че ще ѝ дадем три месеца, за да се изнесе. Накрая направих снимка на апартамента и състоянието му по това време, за да не реши дъщерята на съпруга на майка ми да влоши имота ни за отмъщение. Не разбирам как майка ми е могла да направи това. Оказва се, че дъщерята на съпруга ѝ е по-важна за нея, отколкото аз, собствената ѝ дъщеря.

 

Rate article
Майка ми е решила, че ще издържам дъщерята на новия ѝ съпруг